* * *
Раскинула ночка объятья.
Прохладны они и нежны.
Петунии в свадебных платьях
При свете бессонной луны
Восторженно вальс танцевали –
Изящны, воздушны, легки…
А утром поблекли, завяли,
Осыпались в пыль лепестки.
Так вянут от чьей-то гордыни
Невинность, любовь, красота.
И капелька нежности стынет
Подобно росинке с листа.
Но боль от бездушного слова
Возвысит и дух, и мечты.
И женщина влюбится снова,
И вырастут снова цветы.
Валентина Атанасова
***
Огромни, восъчни
петунии
облякоха венчалните си
рокли
сред ласкавата прелест
на нощта
и феерично затанцуваха.
На сутринта – посърнали
и бледни,
лежаха там, върху пръстта.
Така повяхва женската,
невинна красота,
премазана от жарките лъчи
на нечие величие безумно.
Така умира капчицата
нежност,
от дълбините на душата ни
родена…
А болката е слабостта,
която
напуска тялото
и възвисява ни духа