...А война никогда не заканчивается...
Мы те,
кто возвращается из боя.
Долго воевали -
мало жили с победой.
Для других венки славы...
Мы ищем покоя
и назад, на родные тропинки
смотрят наши глаза.
Сколько крови на пыльных душах наших,
сколько смерти прилипло,
от пороха и свинца
под ногами нашими стонет трава.
И не знаем,
когда вернёмся в родные дома,
как войдём в храм
и как обнимем детей...
И не знаем,
когда война давно закончится,
сколько сражений без конца и начала
будем вести во сне...
За холмами напротив
спят, непогребённые, мёртвые
и будем петь о них,
и будем плакать о них
до смерти...
*
...А войната никога не свършва...
Ние сме тези,
които се връщат от боя.
Дълго воювахме -
кратко живяхме с победата.
За друг са венците на славата...
Ние търсим покоя
и назад, към пътеките родни
очите ни гледат.
Колко кръв по душите ни прашни,
колко смърт е полепнала,
от барут и олово
под краката ни стене тревата.
И не знаем,
когато се върнем по родните къщи,
как ще влезем във храма
и как ще прегърнем децата...
И не знаем,
когато войната отдавна е свършила,
колко битки без край и начало
ще водим в съня си...
Зад отсрещните хълмове
спят, непогребани, мъртвите
и ще пеем за тях,
и ще плачем за тях
до смъртта си...
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин