автор:Йорданка Радева
Денят пристъпва уморен,
натруфен като за сватба.
Взел си миг по миг от мен,
понякога наточил брадва.
Отпива с поредния гълток
горчилка някому на сянка.
Бърза по път на водоскок,
повей дреме сам на сянка.
И реди стъпка към нощта,
ала тя г;рка и страдална.
Нареждат среща,но сама,
тръгнал той, тя – печална.