ЛАСКА НАСЪН в превод на:
ЛАРИСА ПОТАПОВА
Автор: Р. Русев
Цъфтят вече глухарчета,
и едно самотно лале
се подава в тревата.
Утрин целува
росата по тях
от изгряващо слънце.
Пътека от първия лъч
води в морето.
Вятър над пясъка
заличаваше стъпки,
оставени по брега
и от водорасли коси
без да ги помни.
Морето е ласка -
ръце,
с милувки без пръсти,
без очи, само сълзи
от изплакана нежност.
Приютило ръце,
пазещи спомени
за нещо,
с вкус на любов,
бяла и незабравена,
целувка насън
и ласка от нежна илюзия…
ЛАСКА ВО СНЕ
Перевод: ЛАРИСА ПОТАПОВА
Уже цветут одуванчики,
и одинокий тюльпан
клонится к траве.
Роса на них как утренний поцелуй
восходящего солнца.
Путь от первого луча
ведет к морю.
Ветер проносится над прибежном песком
с удаляющимися шагами,
оставенных на берегу
и водораслями волос,
не помня их.
Море ласкавое -
как нежные руки без пальцев,
без глаз,
где только слезы с омываемой нежностью.
Приютившие руки,
как хранители воспоминаний
о чем-то, со вкусом любви,
а поцелуй во сне
светлый и незабываемый,
он ласкает нежную илюзию...