Владимир Набоков (1899-1977)
"В хрустальный шар заключены мы были..."
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Затворени в кълбо кристално бяхме,
покрай звезди летяхме ний със теб,
стремително, безмълвно се въртяхме
във синева и в блясък на небе.
Без цел, без минало и настояще,
нас вечният възторг съедини,
прегърнати в небето ний летяхме
и слепи сред усмихнати звезди.
Но нечий дъх разби кълбо кристално
и порива ни огнен замрази,
целувката прекъсна безначална,
в затворен свят ни хвърли, раздели.
Забравихме ний много на земята:
и само някога си спомняме в съня
и трепет наш, и трепет на звездата,
шума вълшебен, трепкащ в висина.
Тъгата ни и радостта - различни,
лицето ти сред другите блести,
познавам го по твоите ресници -
с полепнал прах от звездни висоти...
1918, Крим
Превод: 22.01.2020 г., 22:02 ч., Димитровград
-------------------------------------------
ЗатвОрени в кълбО кристАлно бЯхме,
покрай звездИ летЯхме нИй със тЕб,
стремИтелно, безмЪлвно се въртЯхме
във синевА и в блЯсък на небЕ.
Без цЕл, без мИнало и настоЯще,
нас вЕчният възтОрг съединИ,
прегЪрнати в небЕто нИй летЯхме
и слЕпи сред усмИхнати звездИ.
Но нЕчий дЪх разбИ кълбО кристАлно
и пОрива ни Огнен замразИ,
целУвката прекЪсна безначАлна,
в затвОрен свЯт ни хвЪрли, разделИ.
ЗабрАвихме ний мнОго на земЯта:
и сАмо нЯкога си спОмняме в сънЯ
и трЕпет нАш, и трЕпет на звездАта,
шумЕ вълшебен, трЕпкащ в висинА.
ТъгАта ни и радосттА - разлИчни,
лицЕто ти сред дрУгите блестИ,
познАвам го по твОите реснИци -
с полЕпнал прАх от звЕздни висотИ...
----------------------------------------------
* * *
В хрустальный шар заключены мы были,
и мимо звезд летели мы с тобой,
стремительно, безмолвно мы скользили
из блеска в блеск блаженно–голубой.
И не было ни прошлого, ни цели,
нас вечности восторг соединил,
по небесам, обнявшись, мы летели,
ослеплены улыбками светил.
Но чей–то вздох разбил наш шар
хрустальный,
остановил наш огненный порыв,
и поцелуй прервал наш безначальный,
и в пленный мир нас бросил, разлучив.
И на земле мы многое забыли:
лишь изредка воспомнится во сне
и трепет наш, и трепет звездной пыли,
и чудный гул, дрожавший в вышине.
Хоть мы грустим и радуемся розно,
твое лицо, средь всех прекрасных лиц,
могу узнать по этой пыли звездной,
оставшейся на кончиках ресниц...
1918, Крым
Владимир Владимирович Набоков (10 апреля 1899 г., Санкт-Петербург, Россия - 2 июля 1977 г., Монтрё, Швейцария) (по гражданству) русский, американский, швейцарский писатель, поэт, коллекционер бабочек и энтузиаст шахмат. Он проводит 20 лет своей жизни в Соединенных Штатах. Большая часть его работ (в том числе самых известных) Набоков пишет на английском языке. (Из Википедии)
Владимир Владимирович Набоков (10 април 1899, Снкт Петербург, Русия – 2 юли 1977, Монтрьо, Швейцария) е (по гражданство) руски, американски, швейцарски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шахмата. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски. (Из Уикипедия)