Владимир Палей (1897-1918)
О, Свете тихий…
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
О, СВЕТЕ ТИХИЙ*…
О, Свете тихий, прави Боже!
Прати ни Своите лъчи,
в покой на тайнственото ложе
елмазено сърце сложи...
Измъчен съм от скърби неми,
не знам - в душата що живей?
Със Твоя светлина, със Тебе
да бъде пълна, да ме грей.
Във мен проблясва и догаря
недостижимата мечта -
вземи, вземи я Ти за рая,
там сред покой и красота!
И Ти, о, Преблажена Дева!
Склони се над живота млад,
тъгата тиха от напева
вземи с невидима ръка!
Пази стремежите ми в нея,
над мислите ми светли бди,
тя с земна милост е дарена
и с всички изворни води!
Над облаците Ти пази я,
в лазурни, неми висини,
в часа на нашето безгрижие
отново Ти ми я върни!
Неземна музика тогава
във моя стих ще се излей
и святата, далечна слава
със жизнен пламък ще се слей.
От ангелските флейти ехо
в сълзата чиста ще звучи,
ще знам, че гледали в сърцето
дълбоко Твоите очи.
Декември 1914 г.
Превод: 30.01.2020 г., 11:00 ч., Димитровград
--------------------------------
О, СвЕте тИхий, прАви БОже!
ПратИ ни СвОите лъчИ,
в покОй на тАйнственото лОже
елмАзено сърцЕ сложИ...
ИзмЪчен съм от скЪрби нЕми,
не знАм - в душАта щО живЕй?
Със ТвОя светлинА, със ТЕбе
да бЪде пЪлна, да ме грЕй.
Във мЕн проблЯсва и догАря
недостижИмата мечтА -
вземИ, вземИ я ТИ за рАя,
там сред покОй и красотА!
И ТИ, о, ПрЕблажЕна ДЕва!
СклонИ се над живОта млАд,
тъгАта тИха от напЕва
вземИ с невИдима ръкА!
ПазИ стремЕжите ми в нЕя,
над мИслите ми свЕтли бдИ,
тя с зЕмна мИлост е дарЕна,
и с всИчки Изворни водИ!
Над Облаците ТИ пазИ я,
в лазУрни, нЕми висинИ,
в часА на нАшето безгрИжие
отнОво ТИ ми я върнИ!
НезЕмна мУзика тогАва
във мОя стИх ще се излЕй
и свЯтата, далЕчна слАва
със жИзнен плАмък ще се слЕй.
От Ангелските флЕйти Ехо
в сълзАта чИста ще звучИ,
ще знАм, че глЕдали в сърцЕто
дълбОко ТвОите очИ.
------------------------------------
О, СВЕТЕ ТИХИЙ…
О, Свете тихий, Боже правый!
Ты ниспошли Свои лучи,
В покой таинственной оправы
Алмазы сердца заточи…
Измучен я немым страданьем,
Не знаю — чем душа полна?
Так пусть Тобой, Твоим сияньем
Навек исполнится она.
Во мне мерцает, догорая,
Недостижимая мечта —
Возьми, возьми ее для рая,
Где всё покой и красота!
И Ты, о, Пресвятая Дева!
Склонись над жизнью молодой,
И грусть чуть слышную напева
Возьми незримою рукой!
Храни ее! В ней все стремленья,
Все думы светлые мои,
В ней дань земного умиленья,
В ней всех источников струи!
Храни ее над облаками,
В немой лазурной вышине,
И в час, когда беспечность с нами,
Отдай ее Ты снова мне!
И будет что-то неземное
Звучать с тех пор в стихе моем,
В нем все далекое, святое
Сольется с жизненным огнем.
В нем отзвук ангельской свирели
Скользнет, как чистая слеза,
И буду знать я, что смотрели
Мне в сердца глубь Твои глаза.
Декабрь 1914 г.
-------------------
*Свете тихий - молитва