Отчаяно крещят,
а после тихо плачат
и се молят
следите ни
оставени до вчера
по пътища отминали.
Мечтаят връщане назад,
горките,
без да знаят
колко всичко е изстинало.
Каквото е… Това е!
А пък... Знае се, че
празен лист е всеки
идващ ден
Там какво ще има-
един Бог знае...
И не за всеки - нека да е ясно,
е мястото до мен…
Онова- което е от дясно!
Илюстрация- Б. Калинов- комп. рисунка