Цветелина Валентинова Гергинова е родена в гр. Пазарджик през 1976 година.
Завършила е Богословие и Журналистика в Софийския Университет
„Св. Климент Охридски“.
Писателка е на проза и поезия. Пише за малки и големи. Има издадени 6 книги:
„Аз усетих Бога“, „Светлина“, „Тиха надежда“, „Шепи пълни с добрина“, „Чудото на вярата“. Последната й книжка „Рождествен поздрав за децата на България“ излиза през 2019 година. Част от илюстрациите в нея са на авторката.
*
БОЖИЯТА ДЕСНИЦА
Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,
запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.
Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.
Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.
А ние често сме като вълните морски,
в житейския си път, в суетите хорски.
Забравили за Твойта Кръстна Жертва,
изпитанието за душата ни е проверка.
Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,
годините се нижат, в плътта си остарявам.
Свещичката ми някой ден ще изгори,
душата ще застане пред небесните врати.
За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,
затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.
На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,
нищо от Твоите благословения да не пропилея.
*
БОЖЬЯ ДЕСНИЦА
(вольный перевод П.Голубкова)
Господи, в твоей ладони я крошечная свечка,
Ты зажигаешь пламя, и греет мир сердечко.
Меня в своей десницеты защитишь от зла -
Единственный, с кем Вера навек ко мне пришла.
И часто, подобно волне морской,
Блуждаем мы все в суете людской,
О жертве забыв своей ради Креста.
Проверка души – испытанье Христа.
Прости меня, Боже, знаком я с грехами,
А годы идут, я старею с годами.
Когда-нибудь свечка начнет догорать,
Душа у Небесных Врат будет стоять.
За каждый свой шаг отвечать там случится,
Кладу свою свечку в Твою я десницу.
Даруй Своей волей мне мудрость простую,
Не будет потрачено Слово впустую.
* * *
МАЙЧИНА МИЛУВКА
Сърцето майчино е изстрадало и свято,
и често го нараняваме дори неосъзнато.
Майчината ласка, уникална и неповторима,
в обятията на майчицата болката отмина.
Няма по-силна от майчината молитва,
тя е истинска и неподправена реликва.
Ден и нощ майката бди над своята рожба,
ако е зле детето й, нож сърцето й пробожда.
Сърцето майчино всичко с любов прощава,
и с топлина и нежност те възнаграждава.
Тя винаги стои до теб и мисли ти доброто,
Бог чува нейните молитви и прогонва злото.
Прости ми мамо, че често аз те наранявам,
и сякаш майчината ти любов предавам.
Благодаря ти, че ми даваш майчина закрила,
че грешките към теб отдавна си простила!
*
МОЛОКО МАТЕРИ
(вольный перевод П.Голубкова)
Мамино сердце ранимо и свято,
Часто вредят ему сами ребята.
Мамина ласка известна в народе,
В мамы объятьях все боли уходят.
Нету волшебней, чем мамы молитва,
Истинней нет и ценнее реликвий.
Мама следит за рожденным младенцем,
Болен ребенок – болит мамы сердце.
Сердце ее все обиды прощает,
Нежностью нам и теплом отвечает.
Рядом всегда она, дарит добро,
Слыша молитву, прогонит Бог зло.
Мама, прости, причинял тебе боль,
Не предавала твоя лишь любовь.
Эта Любовь и меня защитила,
И все ошибки, обиды простила!
* * *
ПРИЯТЕЛСТВО
Нежен розов цвят роден от небесата,
дойде при мене на крилата на зората.
Погледнах го и обикнах мигновено,
разбрах, приятелство е това безценно.
Дар от Бога е, макар и мистериозен,
а пътят с него честичко е сложен.
Изисква се любов, жертвена готовност,
смирение и грижи, много кротост.
Тогава розовият цвят ще благоухае,
С Божествена любов ще те омае.
Нека аз и ти да поливаме това цвете.
Мили хора, над приятелството бдете!
*
ПРИЯТЕЛЬСТВО
(вольный перевод П.Голубкова)
Нежный розовый цвет, что рожден небесами был где-то,
Залетел в мою в спальню, как будто на крыльях рассвета.
Посмотрел на него, а влюбился в тебя я мгновенно,
Понял: дружба, как небо, как солнце - бесценна.
То подарок от Бога, хотя и таинственный малость,
Путь с ним часто бывает нелегким, случалось.
А любовь – это жертвенность, верность, готовность,
Такт, смиренье, забота и нежная скромность.
Тогда розовый цвет в доме благоухает,
И Любовью Божественной вас окружает.
Но любые цветы непременно должны быть политы.
Люди, будьте добры, и за дружбой следите!
* * *
СРОДНИ ДУШИ
Синигерче на клонче от дърво видях,
зарадвах се и да го погледам спрях.
Песничка запя с чудно хубаво гласче,
тя с криле от радост ще ме понесе.
Този светъл спомен топли моето сърце
и аз се чувствам лекичка като перце.
На страдаща душа подавам днес ръце
и знам, че в пътя Господ ще я поведе.
Когато Бог събира сродните души,
спри и в промисъла Му погледни.
Не се поддавай на смут и страхове,
и бурята в сърцето ти ще спре.
Ако Бог води те към сродната душа,
с вяра кажи: „До нея аз ще спра.
Приятелска ръка ще й подам,
ще бъда аз духовната й бран“.
-------------- -------------- ----------------