Дългът и... нашата вина
Автор - Величка Николова - Литатру1
Чуваш ли, чуваш ли... морни крила
с южния вятър пътуват на юг,
а пък самотните техни гнезда
ще приютяват снежинките тук.
Чуваш ли, чуваш ли... Черно море,
без нас е тъжно и нас ни зове,
мята се, буйства, дере се, дере...
То не разбира, че дълг ни зове.
Чуваш ли, чуваш ли, влакът трещи.
Ти с него тръгваш. Сърце ми крещи!
Връщаш се вече при свойта жена,
аз - във гнездото си - с наш`та вина!
Литатру1
*Преведено на руски език от Серж Конфон
*В книгите ми: "Светлина от мрака",... Ли!