Николай Лилиев
ТРЕПТЯТ ПРОСТОРИ, ОСВЕТЕНИ
Трептят простори, осветени
от първи есенни лъчи.
Ден е,
но не пред моите очи.
През замъглените завеси
напусто взирам се навън.
Где си
на миналото златен сън?
GRA SWIAT BLYSKAMI, GDY PROMIENIE...
Gra swiat blyskami, gdy promienie
jesienia wczesna slonce sle.
Dzien jest,
lecz go nie widza oczy me.
Przez mgle, co szklem na rzesach swieci,
cos dojrzec- prozno staram sie.
Gdzie dzis
dni dawnych jestes, zloty snie?