Перевод с болгарского (Борис Калинов)
Ах, как спокойно в октябре…
Улёгся ветер на горе
И с кем-то там наедине
Читает книги в тишине.
Родоп осенних благодать.
Ну как же мне не написать
Стихов об этой красоте!
Я как дитя – гляжу, гляжу,
Из слов картины я вяжу –
Мысль-паутинка – словно нить –
Всё-всё должна соединить…
Я ожидаю – скрипнет дверь…
Лишь эхо рядышком теперь...
Този Октомври http://www.stihi.ru/2019/10/17/5974
Сега Октомври е останал
твърде тих…
Вятърът, полегнал
книжка някаква чете
хе- там- в склоновете
на нагиздената в злато
есенна Родопа.
Просто... Няма начин да не я
погледнеш!
Та си мисля,
как да му напиша в стих-
като рисунка на дете,
ей- тъй, както
съм си седнал,
как мислите ми
тънки паяжини вият
и плетат…
И все очаквам
пътната врата да хлопне.
Звук отекнал...
Картинка со страницы Бориса Калинова. Художник: Гинка Кънева