Автор: Генка Богданова
Чума да го тръшне моя!
Проси си направо боя –
сто тояги са му малко!
Жалко, че избяга, жалко!
Бих го спипала натясно
че от нерви днес съм бясна,
гневна съм и съм сърдита,
като хала страховита.
И пред вас дори не крия,
иде ми да го убия!
На ерген ще ми се прави!
Де гиди шамари здрави!
Аз го пратих на лечение,
той си спретнал забавление
със приятеля си Влади
и със две женички млади.
Тука като старец беше,
вечно пъшкаше, лежеше,
не си мърдаше и пръста.
Много го боляло кръста,
артрит имал във ръцете,
немощни му били двете,
вдигал кръвното до бога…
Доктор наредил му строго
даже секса да забрави.
с жени като мен корави.
На инвалидност бил обречен.
Пращали го във Наречен.
Трябвало му, без съмнение,
в санаториум лечение.
От тревога – сън изгубих.
мислих, мислих и се чудих,
как да си спася мъжлето
от тез болести проклети.
„Щом е нужно ще отиде,
дано полза там да види!
Но как да го изпратя сам?
Помощ ще му трябва там!“
Реших с Влади да го пратя.
Хем ще кара той колата,
хем без мрънкане, въпроси,
куфарът му той ще носи,
хем мъжа ми ще наглежда,
алкохол да не поглежда,
да се храни здравословно
и да спазва безусловно –
без да мрънка и без драми,
там лечебните програми.
В деня, в картата уречен,
тръгнаха те за Наречен.
Пожелах им много здраве:
- Да се върнете корави,
пълни с нови мъжки сили!
Да се пазиш, чу ли, мили!
болестите да забравих –
всички там да ги оставиш!
Не се тревожи за мене,
ще работя на две смени
още пари да спечеля!
Останете три недели
и да правите, да струвате,
но да се излекувате!
Подир три недели цели,
ободрени, напълнели,
свежи като кукуряци
нашите мъже – юнаци
се завърнаха доволни,
сякаш не са били болни.
Но след месец на вратата
звъни жена непозната,
млада, хубава, напета
с голям куфар във ръцете.
Гримирана, изрусена.
Аз я питам изумена
ала без да ес тревожа:
- Кого търсите госпожо?
Сбъркали сте май вратата,
виждам, че сте непозната.
Тя отвръща ми с насмешка:
- Не, госпожо, няма грешка!
Това е точният адрес,
ползвах кола с джи-пи-ес.
И продължава с нагъл тон:
Адресът даде ми Антон,
любимият ми годеник.
Разказа ми, бил мъченик,
женен за жена проклета,
мързелива и превзета…
Как с такава се живее ?
Разделили се със нея…
Причерня ми пред очите.
Идеше ми да изритам
куфарите в едно с нея.
Но преди да побеснея
и да сторя чудо страшно,
предпазливо и безгласно,
„годеникът“ злополучен
се измъкна като куче
пред очите изумени
на коконата пред мене.
Сигурно ще се обади
на приятеля си Влади
бързичко да се покрие
преди в тях да се отбие
неговата „годеница“.
Че съпругата му Кица,
без да вика, да говори,
кожата му ще отпори.
Ако нейде ги съзрете,
хора, ми се обадете!
Ще им спретнем „изненади“,
с „годениците“ им млади.