автор: Йорданка Радева
Родино моя!
Свидна моя земя!
Как съм те скътала
дълбоко в сърцето!
Ти си моето днес-
чисто, лазурно небе,
ти си моето всичко,
което до болка изстрадвам.
И те болея
с всеки мой миг,
когато едва дишаш
в живота тегловен.
Когато по тебе се шири
бедност и горест,
аз те изплаквам
в сълзица и болка.
Моя родино,
земице от векове!
За теб обичта си
на децата предавам.
Ти си съкровеност
с дъх на Балкана
синьо море.
Ти си пътеката,
която през теб
за деца и внуци
докато съм жива
аз ще проправям.