Александър Геров
ГЛАС
Небето със звезди поръбено,
с безмерната си пустота
висеше върху мен озъбено
и зинало като уста.
Морето гладно и сърдито
ревеше в свойте пелени.
Разбиваха се във скалите
мъртвородените вълни.
И от крайморската градина
повяваше смразяващ студ.
Земята бе една пустиня
и целия живот – абсурд.
Във този грозен миг под кестена
аз двама влюбени видях.
Чух глас и после се разнесе
чистосърдечен весел смях.
С ръка сърцето си притиснах
и бързо тръгнах във нощта
към своя дом, към свойте близки,
към всекидневните неща.
И вече не ми беше тежко –
не беше ме от нищо страх.
А бях чул само глас човешки
и радостен момински смях.
Александр Геров. Голос. ПЕРЕВОД НИНЫ ЦУРИКОВОЙ
Пробитое россыпью звёздною
всё небо, пустот не объять,
как будто огромная грозная
зияет раскрытая пасть.
Голодное море стонало,
прибой своей пеной заполнив.
Безжалостно било о скалы
На смерть обречённые волны.
Растенья приморского сада
дрожали без света, тепла.
казалась земля безотрадной,
где жизнь бесполезной была.
В отчаянья миг под каштаном
Влюблённых я двух повстречал.
Послышался голос, и странно -
счастливый их смех прозвучал.
Мне страх показался излишним
и быстро пошёл я домой
к родным, что покинуты, близким,
кто в жизни повсюду со мной.
Отчаянью нету причины -
и стал я бесстрашнее всех.
Я голос услышал мужчины
И радостный девичий смех.