Автор: Генка Богданова
Жените са странно племе,
рогат дявол да ги вземе!
За тях угодия няма.
Изключение е мама,
тя едничка ме разбира,
да ме хвали не се спира
и със мене се гордее –
много близки сме със нея!
Но ожениш ли се, братко,
си щастлив съвсем за кратко,
после почват изпитания,
мъжки мъки и страдания.
И без срам ще ви призная,
от личен опит аз го зная.
Случих на жена проклета –
моята съпруга Кета.
От години тя не спира
в мен кусури на намира.
Недостатъци намери
и във моите „авери“.
Като цербер надзирава,
грешките ми не прощава,
миг не спира да говори,
да се кара и мърмори.
Бил съм вкъщи немарлив
и стопанин мързелив.
Уж съм зяпал след жените,
по тях харчел съм парите,
а при нея , без желание
и без капчица внимание,
вечер съм лежал кат` пън,
сякаш съм умрял за сън.
Не ме пуска в кафенето,
моето женче проклето,
нито в кръчма със другари –
били пияници стари.
Пиенето било грях,
пример лош съм взел от тях.
Вместо с тях да се мотая,
трябвало и аз накрая
да се спра и да „улегна“,
дисциплината да стегна,
с труд полезен да се хвана.
примерен съпруг да стана.
Всяка вечер, без съмнение,
мъжките си задължения
трябвало да изпълнявам.
Само тъй да се надявам
на любов и уважение
и на страстни изпълнения
щом доволна е жената
от мен нощем във кревата.
Заявява ми открито ,
щяла да ме превъзпита,
щяла в пътя да ме вкара.
Не допуска изневяра,
нито шляене безцелно.
Малко винце самоделно
можел съм да консумирам,
рано било да умирам!
Примерите били бол –
жертвите на алкохол.
Заяви ми безусловно:
- Ще се храниш здравословно!
Мазничкото ще оставиш,
скара, бира ще забравиш,
тлъсти манджи и гювечи
трябва да забравиш вече!
Туй шкембе, за да свалиш,
трябва често да постиш…
Всеки ден ми каканиже,
правила безброй ми ниже,
че „ не слушам“ се оплаква,
да се променя очаква.
Вчера беше ми сърдита,
че й заявих открито –
за подарък да не чака.
Купих си билет за влака
и при мама аз се връщам
в бащината родна къща.
Няма там да се преструвам,
че с желание празнувам
аз с признателност в душата
ден за почит към жената!
И пред вас не ще да крия,
в чест на 8 март ще пия
аз със своите авери,
без жената да се звери,
да ме хока и натяква
жребият си да оплаква.
Пък тя нека да се цупи,
сама букет да си купи!
В този „специален“ ден
да празнува тя без мен!