/Катюшата през седемдесетте години на м.в.
идва в нашия град/
По пътища, от нея нявга извървяни
Катюшата под мирното небе върви.
Върви през спомените за полета бранни
и за оплискани със кръв треви.
А листопада на оная светла есен
засипва я със злато - ордени безброй.
И като гълъби по нея кацат песни -
тя тия птици защити във боя.
Катерят се по легендарната стомана
усмихнати деца, валят цветя
по всяка нейна не зарасла рана
и слънцето на рамо носи тя.
/За превод от Лариса/