Атанас Стоев Причастие

Красимир Георгиев
„ПРИЧАСТИЕ”
Атанас Стоев (1944-2004 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Сергей Маркус


Атанас Стоев
ПРИЧАСТИЕ

По-чист от първи сняг дори,
сънят на моите деца ме завладява:
две голички коремчета трептят
и топлички сред мрака шават...

За тях ли съм мечтал? И ти ли
за тях с години си мечтала
и сбирала си с радост сили?
И всичко ли на тях сме дали?

Чуй, думи заядливи като трън
в лехите на деня ни се търкалят.
Пречистване внезапно – сън
на две момиченца заспали,

тъй искрени и толкоз чисти,
извили ангелски телцата,
сънуват детските си истини
и светят радостни лицата...

На приказките чудесата спят
в разтворените малки длани...
Какво доверие към този свят,
към думите за утре обещани!


Атанас Стоев
ПРИЧАСТИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Маркус)

Что чище снега? – Сон моих детей.
Он, как причастие, овладевает мною:
Дрожащий мрак… кто шевелит рукою? –
Двум голеньким животикам теплей…

О них ли я мечтал и ты молила,
О них ли грезила из года в год, в печали,
И с радостью потом вновь набирала силы?
И всё ли, что могли – мы дали?!

Слова колючие – ты слышишь? – как занозы
На нежной коже тающего дня.
Но – девочки уснули. О стрекозы,
Ваш сон очистит и спасёт меня.

Смотри на них: смешны они, чисты –
В изгибах ручек, ножек ангел виден –
Им снятся важно детские мечты
И жизни смысл предельно очевиден.

Смотри, смотри: какие чудеса
Спят сказочно в их крошечных ладонях…
Как верят их закрытые глаза
Словам, обещанным назавтра… Помни!