Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето й, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти.
Плаче небето със сълзи кристални.
Морето се люшка, сърдито и жално
Вятърът нежно земята погали,
луната болната си сестра жали.
Опита се слънцето с ласките топли
да спре на земята тъжните вопли.
Звезда от небето с тъга проговори:
- Кажи ми, сестрице, кой ти го стори?
Къде са косите ти – гори прекрасни?
Защо са тъй мътни очите ти ясни –
морета, реки, езера, океана,
какво от тяхната хубост остана?
Тръпне снагата ти, сестро нещастна,
на страх, разруха отдавна подвластна.
Облаци смръщени, грозни, опасни,
крият челото ти, сестро прекрасна.
Въздъхна земята, сълзи горчиви
зарони тихо, едва полужива:
- Децата ми, сестро, децата ми мили,
ме разболяха, останах без сили.
Децата ми родни, хората умни,
станаха алчни, зли, неразумни.
Убиват бе бавно, дори не разбират,
че заедно с мен и живота умира.
ГРУСТНАЯ СКАЗКА
Литературный перевод из болгарского языка
на русский язык – Веры Половинко
Опустила низко лик тихо Земля!
Раненая в сердце, от боли больна,
лицо посерело её светло - чистое,
грустью подёрнулись очи лучистые.
Плачет слезами Небо кристальными,
Море колышется грозно – печальное,
Ветр братски - нежно ласкает Землю,
Месяц сестру в сей болезни жалеет.
Изведав Солнца теплейшие ласки
Земля испускает стоны претяжкие.
Звезда с небес грустно к ней молвит:
Скажи, сестрица, кто зло здесь творит?
Где твои волосы – леса прекрасные?
Как потускнели глаза твои ясные –
моря и реки, и озёра, океаны,
Кем от богатства бедность оставлена?
Терпишь ты жажду, сестра несчастная,
на страх, разруху отдана, подвластная.
Облака тёмные, грозно - опасные,
скрыли чело твоё, сестра прекрасная.
Сронила Землюшка слёзоньки горькие,
тихо промолвила, как полумёртвая:
Детоньки , сестра моя, детоньки милые,
меня разорили, оставив без силы.
Дети родные, и люди мудрые,
стали алчны и зли, неразумные.
Губят всё медленно, не понимая,-
вместе со мною и жизнь умирает.