Валентина Панова2-Среща в музея-бг-ру

Лариса Потапова
Среща в музея
Автор Валентина Панова 2

По пътища от нея нявга извървяни
Катюшата под мирното небе върви,
Върви през спомините за полета бранни
и за оплискани със кръв треви.
А листопада на оная светла есен
засипва я със злато – ордени безброй.
И като гъльби по нея кацат песни -
тя тия птици защити във боя.
Катерят се легендарната стомана
усмихнати деца, валят цветя
по всяка нейна незараса рана
и слънцето на рамо носи тя.

Перевод с болгарского языка Ларисы Потаповой

Встреча в музее

По этим дорогам она давно не ходила,
Катюша бродит под тихим небом
и воспоминает поле брани,
и забрызганные кровью травы.
А ноябрь этой яркой осени
наливает золотом – заказы неисчислимы.
И как голуби, песни опускаются сюда,-
где она защищала этих птиц в бою.
Легендарная сталь поднимается,
улыбаются дети, цветы поливают
и каждую из ее незаживающих ран,
и солнце её плечи ласкает.