Днес пак летях

ДНЕС ПАК ЛЕТЯХ

Днес пак летях по седмото небе.
През белоснежна вата търсех да те видя.
Ръце протягах - с ангелски криле
 да те прегърна. И да ни завидят...

Отгоре да се спусна като гълъб -
а ти да ме очакваш на балкона.
Да няма миг от днешния по-дълъг
 и ти да се превърнеш във икона.

Да те целувам с устните горещи.
Да ми откриеш всичките си тайни.
Щастието с теб да предусещаме -
да се преродим в безкрайни.

14. 09. 2012 г.
707 Боинг 439
Петър Пенчев