Автор: Генка Богданова
Отрони се звезда и падна във морето.
Но, ето я, изгрява в очите на детето.
Слънцето се гмурна в къдриците от свила,
там палаво сияе усмивката му мила.
Като луна сияйна лицето му не е ли?
По - нежни от снега са бузките му бели.
То плаче и се смее, а в мен сърцето пее.
Във внучето прекрасно мечтата ни живее.