Есть у человека свои планы,
и у Бога есть планы на человека,
но одно - планы человеческие,
другое - планы Божьи...
Идёт человек
по земным дорогам
и то спотыкается и падает,
то сбивается с пути,
то мрак застилает его глаза
и не видит он цели,
а Бог смотрит сверху
и считает его раны,
и когда их становится больше,
чем он может вынести,
забирает его к себе,
как добрый отец -
на небо забирает,
где нет камней
и много света,
и пути видны,
как на ладони...
Перевязывает Господь облаками
душу человеческую и лечит её -
любовью небесной лечит
и забвением -
пока не забудет шрамы свои
и сама не захочет
вернуться обратно -
к своим земным дорогам,
земным заблуждениям
и земной любви...
*
Има човекът планове за себе си,
и Бог има планове за човека,
но едни са плановете човешки,
други - плановете Божии...
Върви си човекът
по земните си пътеки
и ту се спъва и пада,
ту обърква посоката,
ту мракът затваря очите му,
та не вижда целта си,
а Бог гледа отгоре
и му брои раните,
и като станат повече,
отколкото може да понесе,
прибира го при себе си
като добър баща -
на небето го прибира,
където няма камъни
и светлината е премного,
и посоките се виждат
като на длан...
Превързва Господ с облаци
душата човешка и я лекува -
с любов небесна я лекува
и със забрава -
докато забрави белезите си
и сама не поиска
да се върне обратно -
при земните си пътища,
при земните си заблуди
и при земната си любов...
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин