автор: Йорданка Радева
Тръгна днес мъничката Лалка
към гората с тояжка- помагалка.
Прибра си косицата под кърпа,
сама пое по пътечката зад къра.
Че зад него е гората тъй голяма,
ала тя не каза нищичко на мама.
Защото да зарадва свойта баба,
иска, с мъничко дръвца за зима.
Затъкна цвете във косица свила,
дяволито се огледа предвидливо.
Никой я не знае, скришом тръгва,
че грижа има, а времето не спира.
Денят ухае със мирис на тревички,
а шушукат си работните пчелички.
Със песнички огласят те простора,
по дъба се крият птички и по бора.
Огледа се нашата работна Лалка,
то дръвца, колкото си искаш, има.
Ала малко май ще вземе тя сега,
тежичко ще бъде пътя си да мине.
Че закъснява вече, ще се връща,
далеч зад къра е бабината къща.
Преметна тя товара си през рамо,
дано да стигне, дорде е още рано.