Владимир Стоянов
ПРИТЧА ЗА СЕЯЧА
Дължим си думите, които не изрекохме,
и песните, които не изпяхме.
А спомените ни като молитва
прекръстват тихото пространство,
където не успяхме да се върнем.
Случайно откънтяват дните ни
по калдъръма на нощта.
Сеячът търси липсващите сенки
и помни толкова неща,
за да не бъде времето забравена пътека,
за да говорим с боговете,
замлъкнали във нас като деца.
Владимир Стоянов.
ПРИТЧА О СЕЯТЕЛЕ (перевод с болгарского на русский: Нина Цурикова)
Слова, что должны быть услышаны, не изрекли,
и песни,что мы не пропели.
А вспомнится всё, и будто молитва
заполнит глухое пространство,
Вернуться в которое мы не смогли.
Внезапно придут назад эти дни
по камушкам к нам в эту ночь.
Сеятель ищет пропавшие тени
о многом напомнит ещё,
затем, чтобы времени тропы мы не забывали,
чтоб поговорили с богами,
что в душах молчат, словно дети.