Оратория на пути к запредельности
Перевод с болгарского (см. внизу): Николай Сысойлов
___________________________________ Красимир Георгиев
___________________________________ ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ
___________________________________ КЪМ ОТВЪДНОТО
___________________________________ Добрите хора ги очаква адът,
___________________________________ защото са привикнали да губят,
___________________________________ защото са привикнали да страдат.
___________________________________ От ангели нападнат, стискам зъби.
___________________________________ Водата запокити ме в скалите,
___________________________________ там миналото безвъзвратно чезне
___________________________________ и вече вечер виждам през стените
___________________________________ и съм изправен пред бездънна бездна.
___________________________________ Пред бъдеще, мечти недоживяло,
___________________________________ животът с болките си ме залива
___________________________________ и вече няма черно, нито бяло,
___________________________________ наоколо вилнее само сиво.
___________________________________ Изписва истини измамен въглен:
___________________________________ Смъртта непоносима тежка рана
___________________________________ не е за този, който си е тръгнал,
___________________________________ а за човека, който е останал.
___________________________________ От ангелски миражи съм прекършен,
___________________________________ защото миналото ме застига –
___________________________________ на мястото, където пътят свършва,
___________________________________ пред бъдещето вдига тежка дига.
___________________________________ Сред сенките наоколо човек съм,
___________________________________ сред хората наоколо съм сянка.
___________________________________ В ковчега тялото ми днес след лек сън
___________________________________ подготвя се за свойта вечна дрямка.
___________________________________ Припява ангелският хор загрижен.
___________________________________ Оркестърът – с тържествена отрада.
___________________________________ Солист съм на живота си капризен.
___________________________________ А Бог ме гледа някъде от ада.
___________________________________ Написано: 12 юни 2020 г.
___________________________________ http://stihi.ru/2020/06/13/2
==========================
Оратория на пути к запредельности
===============================
(перевод с болгарского: Николай Сысойлов)
***
____________________ Ирине, Валерию, Николаю
Хороших и добрых немало в Аду.
Хороших и добрых – доверчивость губит:
Они, принимая чужую беду,
Вбирают всю боль и огрехи, сжав зубы.
А вместе с огрехами – водоворот
Событий печальных и духом болезных,
Всю карму чужую вбирают, – и вот
Прекрасные люди в объятиях бездны,
В преддверии Ада, где радужный свет
Вбирает безликость – как тушки пресервы.
Нет белого больше – и чёрного нет:
Вокруг только серый, безрадостно-серый.
И если ты вырвался – то хорошо:
Душа окропится Небесной водою.
Пишу не для тех я, кто мимо прошёл,
А тем – кто остался с моею бедою.
Да, был чьей-то тенью, был тьмой увлечён,
Где духа познал изначальную тайну.
О вы! кто подставил бесстрашно плечо, –
Молиться за вас и в Аду не устану.
Желать, что познал, не хочу и врагу:
Всё в прошлом, я снова крылатый! – да только
Всё чаще мне снится: лежу я в гробу –
И льётся с Небес песнопенье потоком.
Архангельский хор – что судьбы благовест:
Мол, страшно мне будет, но в тризне – отрада.
И Дьявол меня изучает с Небес.
А Бог – ожидает в преддверии Ада.
***
Николай Сысойлов,
28.06.2020
Фото – из личного архива Красимира Георгиева