автор: Йорданка Радева
По прозорците ми лека юлска вечер
спуска нежност от тъмносиня тишина.
Зад хоризонта се е скрил денят и вече
сънува, може би, море и дюни, синева.
Мислите, объркани по клепачите тежат,
дирят си подслон за поредната отмора.
Далече някъде море, вълни и пеещи ята
мечти по пясък сеят за влюбените хора.
В полунощ сънищата знаят да лудуват.
Усмихват те. А ти вървиш по път мечтан.
И утрото приижда, вън напъпило по бора,
закачка праща в ден, от слънцето огрян.
Синее лятото, нежна метличинка в очите,
дни тъжовни от сърцето отпъдило далече.
Вълна с вълна приижда, целува си брега,
после се завръща, на морето си обречена.
А ние с теб до скалата притихнали мълчим,
в полунощ захласнати по песни на прибоя.
Едно сърце на пясъка, изрисувано от мим,
сега очаква други две под пътеките към рая.