отпустишь

Татта Дзалатти
когда до дыр
зачитана страница…
и намертво почти
затянут узел…
отпустишь
пресловутую синицу…
и скроешься
в стране
своих иллюзий…

и там сумеешь
быть самим собою…
и пусть кому-то
станешь непонятен…
почувствуешь вновь
крылья за спиною…
и мир,
который
чист и необъятен…