„АЗ ЗНАМ, ЖЕНИТЕ ВСИЧКИ СА ПРЕКРАСНИ” („Я ЗНАЮ, ЧТО ВСЕ ЖЕНЩИНЫ ПРЕКРАСНЫ”)
Андрей Дмитриевич Дементьев (1928-2018 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Андрей Дементиев
АЗ ЗНАМ, ЖЕНИТЕ ВСИЧКИ СА ПРЕКРАСНИ
Аз знам, жените всички са прекрасни.
И с красотата, и със своя ум.
С веселието, щом в дома е празник.
И с верността – в проблемния ни друм.
Не дрехите, не профилът им римски –
нас ни пленяват женските души.
И младостта им...
Майчини усмивки
и кичур бял, щом времето реши.
Ще им се моля. Жив докато бъда,
любов пред всичко ще предпочета.
Яви жената Господ като чудо,
дарявайки ни с тази красота.
И нареди достойно да живеем.
По рицарски – всещедро, с благослов.
В душите битките да не виреят,
в сърцата да не се прокрадва зло.
И ний – мъжете – кланяме се ниско
на женския ни роден свят велик.
Нали и на войнишки обелиски
изсича памет майчиният лик.
Ударения
АЗ ЗНАМ, ЖЕНИТЕ ВСИЧКИ СА ПРЕКРАСНИ
Аз зна́м, жени́те вси́чки са прекра́сни.
И с красота́та, и със сво́я у́м.
С весе́лието, щом в дома́ е пра́зник.
И с верността́ – в пробле́мния ни дру́м.
Не дре́хите, не про́филът им ри́мски –
нас ни пленя́ват же́нските души́.
И младостта́ им...
Ма́йчини усми́вки
и ки́чур бя́л, щом вре́мето реши́.
Ще им се мо́ля. Жи́в докато бъ́да,
любо́в пред вси́чко ще предпочета́.
Яви́ жена́та Го́спод като чу́до,
даря́вайки ни с та́зи красота́.
И нареди́ досто́йно да живе́ем.
По ри́царски – всеще́дро, с благосло́в.
В души́те би́тките да не вире́ят,
в сърца́та да не се прокра́два зло́.
И ни́й – мъже́те – кла́няме се ни́ско
на же́нския ни ро́ден свя́т вели́к.
Нали́ и на войни́шки обели́ски
изси́ча па́мет ма́йчиният ли́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Дементьев
Я ЗНАЮ, ЧТО ВСЕ ЖЕНЩИНЫ ПРЕКРАСНЫ
Я знаю, что все женщины прекрасны.
И красотой своею и умом.
Еще весельем, если в доме праздник.
И верностью, – когда разлука в нем.
Не их наряды или профиль римский, –
Нас покоряет женская душа.
И молодость ее…
И материнство,
И седина, когда пора пришла.
Покуда жив, – я им молиться буду.
Любовь иным восторгам предпочту.
Господь явил нам женщину, как чудо,
Доверив миру эту красоту.
И повелел нам рядом жить достойно.
По рыцарски – и щедро, и светло.
Чтоб души наши миновали войны
И в сердце не закрадывалось зло.
И мы – мужчины – кланяемся низко
Всем женщинам родной земли моей.
Недаром на солдатских обелисках
Чеканит память лики матерей.
2003 г.
---------------
Руският поет и писател Андрей Дементиев (Андрей Дмитриевич Дементьев) е роден на 16 юли 1928 г. в гр. Твер. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Пролетарская правда” в гр. Калинин през 1948 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Работи като литературен сътрудник на в. „Калининская правда” (1953-1955 г.) и в. „Смена” (1955-1958 г.), редактор в изд. „Молодая Гвардия” (от 1967 г.), зам.-главен редактор (1972 г.) и главен редактор на сп. „Юность” (1981-1993 г.), директор на близкоизточното представителство на телевизията в Израел (1997-2001 г.), водещ на телевизионни поредици и радиопредавания (от 2003 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1959 г.). Секретар е на Съюза на писателите на СССР (1981-1991 г.), съпредседател на Дружеството на писателските съюзи и председател на Асоциацията на тверските землячества (2006 г.), член на Обществената палата на Руската федерация (от 2008 г.), зам.-председател (1990 г.) и първи зам.-председател на международната организация „Российский фонд мира” (2011 г.). Почетен член на Руската художествена академия. Автор е на много книги с проза и публицистика като „Штрихи большой жизни” (1965 г.), „Август из Ревеля” (1970 г.), „Первый ученик” (1973 г.), „Ни о чём не жалейте вдогонку” (2009 г.), „Россия – страна поэтов” (2014 г.) и др. и на близо 50 стихосбирки като „Лирические стихи” (1955 г.), „Родное” (1958 г.), „Дорога в завтра” (1960 г.), „Глазами любви” (1962 г.), „Про девочку Марину и про смешную птицу” (1963 г.), „Солнце в доме” (1964 г.), „Наедине с совестью” (1965 г.), „Избранная лирика” (1970 г.), „Боль и радость” (1973 г.), „Рядом ты и любовь” (1976 г.), „Азарт” (1983 г.), „Стихотворения” (1988 г.), „Снег в Иерусалиме” (1993 г.), „У судьбы моей на краю” (2002 г.), „Я живу открыто” (2003 г.), „Виражи времени” (2004 г.), „Избранное” (2004 г.), „Нет женщин нелюбимых” (2006 г.), „Новые стихи” (2006 г.), „Лирика” (2007 г.), „Припав к Земле Обетованной” (2008 г.), „И все полно здесь именем его” (2008 г.), „Избранное” (2008 г.), „Все начинается с любви” (2008 г.), „В будущем году в Иерусалиме” (2010 г.), „Я прочел Рублевскую газету” (2010 г.), „Года любви и дни печали” (2011 г.), „Пока я боль чужую чувствую” (2012 г.), „Все в мире поправимо” (2013 г.), „Спасибо за то, что ты есть” (2014 г.), „Я продолжаю влюбляться в тебя” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 100 популярни песни. Умира на 26 юни 2018 г. в Москва.