Автор: Генка Богданова
Друже непознати,
баба днес ще прати
писъмце сърдечно
до градче далечно.
С твойта мама Мили
те са се сдружили.
Писъмца си пишат,
хвалят се, въздишат,
книжки си показват,
всичко си разказват.
Та, реших накратко
да ти пиша,братко.
Лапа ти подавам.
Знай,че заслужавам
да съм ти другарче.
Вярвай ми, макар, че
с теб сме тъй далече
те обичам вече!
Знам, че си мъничко
кученце добричко.
Аз съм дакел славен -
весел и забавен,
със крачета криви,
но с очи красиви,
с кожа кадифяна,
с мУцунка засмяна.
Малко непослушен,
но съм добродушен.
Бенджи се наричам.
Котета обичам.
Може да е чудно,
да повярваш трудно,
но обичам котки -
палави и кротки…
Всичко с тях споделям.
Даже си разделям
щедро аз храната
с котки непознати.
Рики, извини ме,
но със твойто име
кръстихме със кака
Ади котарака!
Той е коте сладко.
няма мама,татко,
беше тъй самотно
котенце сиротно.
Мойта кака Ади
вчера се обади
и от баба Гени,
след молби големи
котето изпроси.
Снощи тя го носи
във кутия скрито -
мръсно, неизмито.
Котето измихме,
с мляко го поихме…
Радост бе голяма.
Ала име няма
малкото юначе,
нашето котаче
И така накратко
с твойто име сладко
кръстихме го, братко.
Моля те, пиши ми!
Знаеш мойто име -
твой приятел Бенджамин
на мама Диди гален "син".