Автор: Генка Богданова
О, тази ВЛАСТ? Тя е кокал мазен,
много сочен, вкусен, ароматен,
триж безценен, ако е безплатен
ревниво с нокти, с зъби пазен.
Който го докопа, мили брате,
който с него се веднъж облАжи,
доброволно го не дава, даже
брани го със стръв, ръмжи и хапе.
И ако е кокалът държавен,
колкото го ръфаш – по` е сладък,
дърлиш се за него до припадък
като настръхнал пес злонравен.
Понеже този кокал е вълшебен,
грабнеш ли го тъй е апетитен,
че те прави алчен, ненаситен,
безскрупулен и зъл, враждебен.
И случайно да си го докопал
и да си го грабнал със измама,
вече вярваш: по-достойни няма,
да го стопанисват този кокал!
От години властници мастити
са впили зъби в кокала държавен,
и начело с премиера „славен“
се гоят доволни и честити.
Как ще си изпуснат благинката?
Как от кокала да се откажат?
„Протести народни? Те не важат!
Ний държим камшика и юздата.
В ръцете ни е хляба, в нас е ножа,
а българинът лош е мат`риал!
Все хленчи, че е гладен, недоял,
че сме дерели тънката му кожа…
Не даваме, не даваме властта!
И кокала не даваме без бой!
Не сме готови да тръбим „отбой“,
не щем на пораженци участта!“