Автор: Генка Богданова
Денят преваля и се стели мрака.
Душата ми на прага ни те чака.
Привършил е работният ти ден,
при мене се завръщаш уморен.
Сърцето ми на прага те посреща
и ето те – усмихваш се отсреща.
Очите ми в очите ти се галят.
Ръцете ми умората ти свалят.
Вън вече звезден мрак се стели,
душите ни отново са се слели.