Автор: Генка Богданова
Бабинко любима, скъпа моя бабо,
не е вярно, че сърцето ти е „слабо“,
че отдавна, бабо, ти си остаряла,
от тревоги, грижи тъй си побеляла.
Бабо, аз съм мъничко детенце скромно,
но сърцето твое, знам, че е огромно.
Зная, то е пълно със вълшебна сила –
с топлина и обич, моя бабо мила.
Галят ни очите – тъй добри и нежни-
под косите твои – преспи белоснежни.
Имаш мила, топла, слънчева усмивка
и не знаеш, бабо, що е то почивка.
Раните лекува твоята целувка.
Толкова е сладка твоята милувка.
Ти с любов обгръщаш внуците си мили,
до последен дъх, до сетните си сили.
Днеска те прегръщам с обич аз сърдечно,
моля се на Бога да живееш вечно!