Асен Разцветников
ШУМЯТ ЛЕСОВЕТЕ
Шумят лесовете. И бавно издига се месецът пак.
Лежа в долината, удавен дълбоко в зеления мрак.
Ти, сън, ти, убиецо тъмен, побързай по горския път
със звездните люлки и примки и с ножа на нощната смърт.
Дойди, заплети ме, люлей ме, упой ме и в тихата нощ
забивай дълбоко в гърди ми вълшебния сребърен нож.
И нека умра и потъна във другия, в чудния свят,
де всеки е чист като утро и с леките птици е брат.
И нека сънувам, че плувам по синя небесна река,
че вятърът лодката люлка и гали ме с топла ръка,
че в здрача от синя коприна, що нежно над мене звучи,
трептят като облаци меки две тъмни, любими
Асен Разцветников
ЛЕСА ЗАШУМЕЛИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Нина Цурикова)
Леса зашумели. Луна поднимается медленно так.
В долине лежу, погружён глубоко в тёмной зелени мрак.
Ты, сон, наколдуй в темноте, поспеши по дороге лесной
звездой с колыбелью, верёвкой, ножом и расправься со мной.
Приди, спеленай, укачай, убаюкай меня в эту ночь,
Вонзи глубоко в мою грудь свой волшебный серебряный нож.
Умру, оживу, оказавшись потом в мире чудном другом,
где каждый так чист, как рассвет, лёгкой птицей под братским крылом.
Пускай мне приснится: плыву я небесною синей рекой,
а ветер, как люльку, качает мне лодку, касается тёплой рукой,
и, вздрогнув от шелеста синего шёлка, проснуться нельзя -
трепещут два облака тёмных, сверкают любимой глаза.