На Дани, моят любознателен правнук.
Автор: Генка Богданова
Уважавайте ме, моля!
Малък съм, но имам воля,
нищо, че съм дете малко
и в устата с залъгалка.
Всеки иска да узнае,
що с играчки не играя?
От играчки съм преситен.
Малък съм, но любопитен,
искам аз да опозная,
възрастните с що играят.
Тез играчки за големи,
казват, че са забранени,
за момченце на година.
Снощи баба ми спомина,
че съм длъжен да науча
да не плача за маркуча.
Той е толкоз интересен,
за играчка е чудесен!
Пълен е с вода и зная,
дядо с него си играе.
Къпе със вода тревата
и блести над тях дъгата.
Уважавайте ме, моля!
Малък съм, но имам воля
и желая да науча
как да ползвам аз маркуча.
Баба често, без умора,
със метла премита двора.
Ето ти игра чудесна,
вижда ми се интересна!
Но метлата не ми дават,
крият я и забраняват
даже да си помечтая
с нея да си поиграя.
Но защо, защо се питам?
Нали трябва да опитам
всички вещи, за да знам,
щом порасна аз голям,
а пък баба остарее
да премитам вместо нея?
Уважавайте ме, моля!
Няма все да ви се моля,
със сълзи да убеждавам,
за това, че заслужавам,
миксера да опозная
и, че толкова желая
да омеся с вас тестото?
Позволете ми, защото,
може „мастър - шеф“ прекрасен
аз да стана щом порасна!
Вашето дете мъничко,
иска да узнае всичко.
Имам аз мечти и воля,
Уважавайте ме, моля!