УДАРЕНИЯ - 1
Ударения в некоторых из моих текстов
Для читателей, которым было бы интересно, здесь можно посмотреть ударения в некоторых из моих текстов.
*** ***
Майчините ококорени очички (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/12/9334
МАЙЧИНИТЕ ОКОКОРЕНИ ОЧИЧКИ
Ма́йчините ококо́рени очи́чки
Ех, ма́йко, тво́йте ококо́рени очи́чки –
Сега́ ги ви́ждам в це́лия им бля́сък бла́г и ми́л.
Защо́ тъй ви́наги в света́ се слу́чва вси́чко –
Защо́ тъй че́сто ве́че къ́сно мъ́дрост си доби́л.
12.08.2020
***
Към безпределното (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/11/753
КЪМ БЕЗПРЕДЕЛНОТО
Към безпреде́лното
Да ста́не Вре́мето мо́е друга́рче,
да до́йде То в съня́ ми да ме взе́ме,
да ка́же: „Здра́сти, аз съм съ́нно вре́ме,
къде́ ще и́скаш да те отнесе́ме?”
„Едно́ месте́нце и́скам да позна́я
– да сти́гна не́го са́мо аз мечта́я."
От при́казка с вълше́бното кили́мче
и с о́блаче – с ветре́ца ма́лко бра́тче...
„Все о́ще съ́н ли е това́ – или́ реа́лност ве́че?”
„Не е́ сън бра́тче, от съня́ ти ве́че си дале́че.”
... да ли́тнем во́лно – на света́ до кра́я –
сред ди́вни пъ́тища пъ́т да позна́я,
че та́м в боже́ствена ома́я – зна́я
– в после́дния незри́м преде́л в безкра́я,
в мъгли́ прозра́чни разноли́ки цве́тни,
в упо́йващ свя́т с усто́и безпреде́лни,
с фонта́н искря́щ от мараня́ ефи́рен,
мира́ж незе́мен – о́браз непусти́нен...
Ще ви́дя в ра́дост, в ща́стие сия́йни –
аз ма́йчица и та́тко, и с тях за́едно
в дух о́бщ задру́жен, с ли́кове отра́дни
да ча́кат – ма́йки и бащи́ в рода́ ни.
Да мо́же да ми ста́не Вре́мето друга́рче
да до́йде То́ и във съня́ ми да ме взе́ме
и да ми ка́же: „Здра́сти, аз съм съ́нно вре́ме,
къде́ сега́ ще и́скаш да те отнесе́ме?”
„Едно́ месте́нце, бра́тче, и́скам да позна́я
– и не́го да дости́гна са́мо а́з мечта́я...”
11.08.2020
***
Единствено желание (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/10/9353
ЕДИНСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ
Еди́нствено жела́ние
Еди́нствено жела́ние у ме́н оста́ва –
обра́тно вре́мето да ме прие́ме
кога́то ма́йка ми си бе́ше о́ще жи́ва –
наза́д във вре́мето да се ока́жа,
за ма́лко с ма́йка вре́мето да спре́ме –
в душа́та мъ́ката ми да й ка́жа.
... и дру́го ня́ма ... Бо́же...
10.08.2020
***
Майчин глас (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/11/8567
МАЙЧИН ГЛАС
Ма́йчин глас
„Ма́йко, ма́йчице, ми́ла мо́я ма́йко,
ми́ла ма́йчице, мо́я ма́йко, ма́йко”...
Седя́ пред некроло́зите със сни́мките и си повта́рям те́зи ду́ми а́з,
Във паметта́ си в спо́мени от ми́налото чу́вам че́сто тво́я кро́тък гла́с,
Сега́ около ме́н – безжи́знена и глу́ха мъ́ка, пустота́ в света́ – мъртви́ло,
В душа́ от зву́к изпра́знена крещи́ ми бо́лка тъ́мна със неукроти́ма си́ла.
11.08.2020
***
В болка очакване (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/11/8871
В БОЛКА ОЧАКВАНЕ
В бо́лка оча́кване
Къде́ си мо́я ма́йчице едни́чка,
Къде́ присти́гна тво́ята души́чка?
Годи́на и два ме́сеца отли́тнаха в безкра́я,
А аз мечта́я ве́че са́мо те́б да сре́щна в Ра́я.
Как с бо́лка свъ́рши, ма́йко, на́шата си с те́б дружи́нка,
Как бо́лно ми́на ся́каш ча́кайки те та́з годи́на!
11.08.2020
***
Единствен смисъл (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/11/9411
ЕДИНСТВЕН СМИСЪЛ
Еди́нствен сми́съл
Аз тъ́рся сми́съл на живо́та и света́, но сми́съл не нами́рам.
Една́ наде́жда са́мо ми оста́ва, че Отвъ́дно все па́к и́ма.
Тога́ва сми́съл за света́ ни зе́мен тле́нен и съвсе́м обре́чен
В просто́ри ве́чни и отвъ́д-преде́лни мо́же би ще е́ наме́рен.
Сега́ тук сми́сълът еди́нствен е – „добри́” на „бе́дни” да пома́гат –
прозре́лите еди́нствения сми́съл – тез души́ с Добро́ да сре́щат,
що на безсми́слието сми́съла не ви́ждат и не проумя́ват.
11.08.2020
***
Преход през Вътрешната сфера (Евгени Георгиев Алексиев) - http://stihi.ru/2020/08/11/5901
ПРЕХОД ПРЕЗ ВЪТРЕШНАТА СФЕРА
Пре́ход през Въ́трешната сфе́ра
И па́к разбра́л в съня́ си, че съну́вам,
През въ́трешните скри́ти де́бри в моя у́м,
Аз па́к се впу́скам в начина́нието си незе́мно – продължа́вам,
По най-небе́сния, най-удиви́телния, най-сми́сления, най-дале́чен дру́м,
Да тъ́рся О́нзи та́ен свят блену́ван,
Аз не́го да дости́гам съм отда́вна призова́н,
По стра́нни пъ́тища без гра́ници и край залу́тан,
В простра́нства тре́пкащи със сли́ваща се магистра́лна тъ́кан,
В нива́ безбро́йни и с посо́ка безпосо́чна мир коридо́рен непости́жно впле́тен,
В свя́т с цветноди́шащи конту́ри, в кра́я си с нача́ло и в незри́ма вездесъ́ща светлина́ разли́ван,
Аз продължа́вам сво́я пъ́т – възмо́жно е сега́ да се ока́же без присти́гане, безкра́ен,
Уси́лията непреста́нни ще са зна́к за продължа́ваща наде́жда, те в то́з пъ́т ще са това́рът неизбе́жен,
Отда́вна съм реши́л, това́ е Пъ́тят, то́й за ме́н е пъ́т необходи́м, мечта́н, жела́н, той Пъ́тят е върхо́вен и фина́лен,
И зна́м безспо́рно и без вся́какво съмне́ние - Порта́л пред ме́н неве́дом там ще се разкри́е,
За мен крила́ на сво́йте по́рти ще разтво́ри, там ви́хърът простра́нствен на Порта́ла ще се укроти́ и скри́е,
Пред ме́не зад преде́ла светлина́ незе́мна хоризо́нти ще обле́е в свя́т необозри́м, необхвати́м, неизрази́м, неи́стов и чуто́вен,
А аз летя́ без по́лет, аз не спи́рам, със ми́съл, с тя́ло и душа́, отно́во, мо́же би за се́тен път съм тук, и па́к от безпреде́ла неизка́зно изуме́н,
Ната́тък в път по но́ви коридо́ри и нива́ с порта́ли я́сната за мен посо́ка сле́двам, в път към реди́ца дру́ги светове́ в тоз ми́р вселе́нски съкрове́н, свеще́н свя́т, безграни́чен и безкра́ен,
Ната́тък през изме́рностите неизме́рни – в същността́ въ́трешна, в сърцевина́та, на Всеми́рното в душа́та, през осно́вата на вси́ Вселе́ни, в свя́т, ко́йто е еди́нствено Реа́лен,
А та́м посо́ките са мно́го, тря́бва да изби́рам – пла́стове, пъте́ки и нива́ разноро́дни всевъзмо́жни, и порта́лите към мно́гото проя́ви на света́ ни позна́т материа́лен,
Аз то́зи път изби́рам ту́ка да оста́на – в простра́нството за ва́с незна́йно, но еди́нствено реа́лно – в безбре́жната оби́тел, дом с жи́телите сво́и неизбро́йни – просла́вилите се с добро́то – всеве́чни жи́тели без тле́н.
11.08.2020
*** ***