автор:Йорданка Радева
един от най- хубавите
мигове в живота си
оставям непокътнат-
капчица янтар в шепата
преживял време и хора
между преди и сега
отворих всички други врати
някои пък затварях след себе си
други- полуотворени след мен
сякаш пътечка за връщане
оставях
когато съм самотна
и полузабравена
с чашата кафе
и с сърце което чака
своето ново очакване
***
Светът е вечният град
по чиито невзрачни улици
денем и нощем
заблудени се лутаме
и заблуда е всичко
заблуда било е
че сме се обичали
заблуда е сънят ни
за две ръце и очи
по които тайно
сме въздишали
Наяве остава само
крайният изход…