Потому что Солнца на всех нас не хватает
Потому что Солнца на всех нас не хватает,
я возвращаю ему свою кровь, вкусившую бездны и облака,
росу кожи, железо слёз,
возвращаю ему банку с мёдом, тростники в речном тумане,
прошлое, которое сжималось и отпускалось в песках,
в поиске надёжного образа,
возвращаю ему вскипевшую ночь,
в которой я нашел любовь и потерял ее,
и яблоневое дерево, которое освобождал безустанно от его плодов,
возвращаю рассвет над кроткими холмами,
зенит Августа, холодные дни Октября,
потому что Солнца на всех нас не хватает,
возвращаю ему церковный забор между старой и новой эрой,
и морской берег, где кричал имя своей родины
напротив стихий,
возвращаю каскадёрство рождественским подснежникам,
улицы — своим песням,
возвращаю камни Юпитеру,
которые бросал в вездесущее будущее,
и вулканы с неистощимыми рогами,
перекраивающие континенты,
потому что Солнца на всех нас не хватает
и Земля — зеленая сиротка Космоса,
а я - сын Земли,
не хочу знать
вернулся ли я, возвращая всё,
но ощущаю восторг своего отсутствия,
потому что Солнца на всех нас не хватает.
--------------------------------
Защото не стига за всички ни слънцето
Защото не стига за всички ни Слънцето,
аз му връщам кръвта си, вкусила бездни и облаци,
росата на кожата, желязото на сълзите,
връщам му делвата с мед, тръстиките в речна мъгла,
миналото, което се свиваше и разпускаше в пясъците,
търсейки сигурен образ,
връщам му изкипялата нощ,
в която намерих любовта и я изгубих,
и ябълковото дърво, което освобождавах неуморно от плодовете му,
връщам изгрева над кротките хълмове,
зенита на Август, хладните дни на Октомври,
защото не стига за всички ни Слънцето,
връщам му черковната ограда между старата и новата ера,
и морския бряг, където крещях името на свойта родина
срещу стихиите,
връщам каскадьорството на коледните кокичета,
улиците на своите песни,
връщам камъните на Юпитер,
с които замерях вездесъщото бъдеще,
и вулканите с неизтощими рога,
прекрояващи континентите,
защото не стига за всички ни Слънцето
и Земята е зеленото сираче на Космоса,
а аз съм син на Земята,
не искам да зная
дали съм се върнал, връщайки всичко,
но усещам възторга на свойто отсъствие,
защото не стига за всички ни Слънцето.
1983 г.