„КОГАТО ЖЕНАТА ЗАПОЧНЕ ДА ПИЕ САМА” („КОГДА В ОДИНОЧЕСТВЕ ЖЕНЩИНА ПЬЁТ”)
Владо Любенов (р.1961 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Павел Черкашин
Владо Любенов
КОГАТО ЖЕНАТА ЗАПОЧНЕ ДА ПИЕ САМА
Когато жената започне да пие сама,
тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,
и пие безжалостно, страшно, отчаяно – като жена
която желае да бъде пияна...
Когато жената започне да пие… във тъмния ров
вън птиците падат, додето летят сред небето,
Апостолът Павел горещо се моли да има любов,
защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…
Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,
сълзите попил и изчистил грима й със устни,
но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
когото обича и който ще я напусне…
Когато жената започне да пие сама,
тя пие безмълвно и кротко до смърт наранена,
съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,
който включва системата в нейната вена...
Когато жената започне да пие сама,
нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
и почват да пият по кръчмите страшно мъжете...
Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта
как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
едната – до смърт наранена – която е всъщност Смъртта,
и другата – жива – която е само пияна…
Владо Любенов
КОГДА В ОДИНОЧЕСТВЕ ЖЕНЩИНА ПЬЁТ (вольный перевод с болгарского языка на русский язык: Павел Черкашин)
Когда в одиночестве женщина пьёт,
С бокалом садясь широко на диване,
Так страшно, жестоко, отчаянно пьёт,
Как женщина та, что желает быть пьяной…
Когда в одиночестве женщина пьёт,
То падают птицы с небесных глубин,
А Павел – в мольбе за любовь, что спасёт,
Ведь кто ты, коль в сердце ни капли любви…
Я волосы ей расчесал бы, склонённый,
Очистил губами от слёз и от грима,
Но я – вечный муж её, грубый и тёмный,
Которого любит – её я покину…
Когда в одиночестве женщина пьёт,
Пьёт молча и кротко, от ран угасает,
Жестоким неверным Фомой будет тот,
Который систему ей в вену включает…
Когда в одиночестве женщина пьёт,
Безжалостна ночь, о Пилате – забыть!
Одна Магдалена кинжал в грудь воткнёт,
Да будут мужчины в корчмах страшно пить…
Поэт лишь увидит двух женщин в ту ночь,
Сидящих и пьющих в бездонной нирване:
Одна – это Смерть, а другая – точь в точь,
Но только живая, лишь в пьяном дурмане…