***
Пренареждам в душата си спомени...
Кротко сядат край мене, говорим си...
Избелели, смирени, безропотни,
те разказват какво са ми сторили.
Всеки сам е - и нищо повторено...
Всяка болка и зло съм преборила...
Разрушени са в мене оковите...
Пренареждам в душата си спомени...
Но сърцето пулсира усилено -
светла болка припарва, раздира го...
Любовта ли е тази - красивата,
завладяла душата завинаги?
Мястото си запазила,
разпростряла е своите корени
и ме грее със слънце елмазено,
и блести непрестанно в живота ми.
18.10.2020 г., 13:35 ч., Димитровград
Мария Шандуркова