автор: Йорданка Радева
Събуждам се сутрин
с молитва в душата.
През миглите ми се процежда
утрото, отпъждайки
забързано мрака.
А аз молитва в душата си редя
и се моля за себе си...
За децата...
Въпроси задавам,
а те увисват в тишината,
за които отговор нямам.
Събуждам се
след прегръдка на съня.
И в мълчанието на утротот
надеждица съзирам
в слънчевото зайче
спряло отсреща на стената.
Денят изгрява в мен,
засиял в минута радост.
По дирята на нощното мълчание
изписвам щрих от време,
в който птици са оставили следи,
за да пият дъжд
в утрини със слънчеви зайчета.
Надежда има...