Автор:Лилия Охотницкая
Было много тепла, а теперь- непогода.
К нам явился ноябрь как непрошеный гость.
Он принёс с собой дождь - будто плачет природа.
И откуда в душе столько грусти взялось?
Нет, не надо грустить! Дождь - он тоже ведь нужен.
БаловАло нас солнце, привыкли к нему.
А теперь за окном только слякоть и лужи.
Осень поздняя! Всё же тебя я пойму!
Ты пришла,к нам пришла. Да и как же иначе?
Всё - своим чередом - холода и дожди.
Время каждое ставит пред нами задачи.
Мы их сможем решить. Ты, печаль, уходи!
КЪСНА ЕСЕН
Превод: Р. Русев
Беше горещо, а сега - лошо време.
Като неканен гост пристигна ноември.
Той донесе със себе си дъжд -
сякаш заплака природата.
И откъде в душата такава тъга се намери?
Не, не трябва тъга!
Дъждът - той също след всичко е нужен.
От слънце разглезени, вече свикваме с него,
а сега през прозореца само каша и локви.
Късна есен!Все пак ще те разбера!
При нас ти дойде. Иначе не би могло и да бъде.
Всичко - както обикновено - студено и дъжд.
Времето всеки път дава задачи пред нас.
Ние тях ще решим. Ти тъга си върви!