Автор: Генка Богданова
Тази шепа пръст е България, сине,
благославям те с нея за дългия път!
Всеки българин, щом в чужбина замине,
страда, чедо, копнее по родния кът.
Тази пъстра кърпа сама съм ушила,
бод, подир бод - с отмалели от скръб ръце.
С родната пръст в нея за теб съм увила,
частица от любящото свое, сърце.
Извезах я с български пъстри шевици,
няма други такива по целия свят -
с небето ни синьо, със златни пшеници
та с тях и ти да се чувстваш горд, и богат.
Сложих, сине, късче от хлебеца роден.
Месих го със солените свои сълзи,
с аромат от нашия край плодороден,
та когато в сърцето ти хлад пропълзи,
когато душата ти жадна бленува
за майчина ласка и за родната стряха,
и България всяка нощ с болка сънува,
за теб то да бъде икона , утеха!
Не искам молитви да шепнеш смирено
на трапезата вечер и пред децата.
Просто запявай химна наш вдъхновено,
нека той им вдъхва кураж във сърцата!
Че си българин, чедо, там те забравяй!
Главата си горда не свеждай смирено!
Пред чуждите своята чест отстоявай!
Помни знамето – бяло, зелено, червено!
Здраве, сполука ти желая стократно!
Благославям те, сине, за дългият път!
Помни, не забравяй ти пътя обратно,
към майка, Родина и към родния кът!