"Всяка твар е като трева
и всичката ; слава като цвят от трева;
тревата изсъхва и цветът ; окапва…“
Първо съборно послание на св. апостол Петър 1:24
Славата изсъхва и окапва –
крехък цвят от хилава трева.
Миналото в спомен запристъпва –
блясък от далечна синева.
Нишките се нижат на съдбата.
Пратеници идат от Ел;м.
Някъде помежду двата свята
търсят за душата вечна храм.
Пламва в ореоли светлината.
Хвалят нимфи трона на Анш;н.
Музите издигат на земята
вечния престол на Хузест;н.
Суза в здрача с Тигър си хортува.
Фарс за асирийците е блян.
Кой ще Персеп;лис завоюва?!
Кой с венец ще влезе в Абадан?!
Срутват дните кули вавилонски.
Арфа звучна песенно звънти.
Чувате ли този тропот конски?
Ехото в епохите кънти.
Той, животът, в битка не отстъпва.
Кир ще отмъсти за Ахем;н.
Както грях човешки се изкупва,
Д;рий ще възлюби само мен.
Чезне всичко в мрак, та се не види.
Слънчевите гаснат зарева.
Вятърът събаря керемиди.
Времето владее си гнева.
Перевод Стафидова Владимира
Отблески далёкой синевы
Ибо всякая плоть – как трава,
и всякая слава человеческая –
как цвет на траве: засохла трава, и цвет её опал;
Первое синодальное послание св. Петра 1:24
Слава постепенно опадает
Словно стебли высохшей травы,
Прошлое из памяти всплывает
Отблеском далёкой синевы.
Вьются нити, тянутся судьбою,
Из Елама прибыли послы,
Ищут храм душевного покоя
Между миром неба и земли.
Вспыхивают мысли как комета,
Славят нимфы царственный Аншан,
И музеи воздвигают Свету,
Что зажёг им вечный Хузистан.
Суза с Тигром завели беседу:
Фарс для ассирийцев был желан,
Чья под Персеполисом победа?
Кто войдёт с триумфом в Абадан?
Рушит время башни Вавилона,
Арфа сладкозвучная звенит,
Слышите ли топот? Это кони,
Эхом сквозь эпохи пронеслись!
Жизнь врагам в бою не уступает:
Кир за Ахимена отомстит,
Дарий, словно грех свой искупая,
Лишь меня любовью наградит.
Пропадёт во мраке всё на свете,
Сгаснут солнца светлые огни.
Черепицу с крыш срывает ветер…
Время гнева не остановить.