В глазах такая мука! – глубже нет.
У этой муки безнадёжный свет –
Одна... одна! – хоть упади звездою,
Хоть светлячком угасни под ногою.
В её пустыне сад не зацветёт –
Напрасно дождь без остановки льёт.
С утратой мужа, словно привидение,
Она проходит, не отбросив тени...
Красимир Георгиев
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА
http://stihi.ru/2011/06/09/3451
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.