Автор: Генка Богданова
ЦВЕТА:
Добро утро, дружке Стано!
Днес ошетах рано, рано.
и като невеста млада,
спретнах гювеч за обяда.
Гювеч бавно се изпича
затуй рекох да притичам
при теб, Станке на дернек.
Ще искам модел за елек,
хем да си побъбрим двете.
СТАНА:
Ха, добре дошла си, Цвете!
Вярно, че си подранила,
но нали си дружка мила,
извини ме, че с метлата
те посрещам на вратата!
Едва си прибрах юргана,
но кафето вече стана,
ей сега ще го разлея.
Знаеш, че сама живея
вкъщи като кукувица,
затуй радвам се, сестрице,
че си ми дошла на гости!
ЦВЕТА:
Знаеш, че сега са пости,
мръвка щях да ти откажа.
За кафето: -ДА! ще кажа.
Знам, кафето ти е вносно,
домакиня си скопосна
и го правиш „каймаклия“-
точно, както аз го пия.
СТАНА:
Цвете, ти жена си умна,
пък и много сладкодумна.
Приказката с теб е блага,
Цвете, моя дружке драга!
Та значи, идваш за юрнек
от писания мой елек?
На теб няма да откажа,
плетката ще ти покажа,
няма нищичко да скрия.
Знам, че ти си тертиплия
и си сръчна във ръцете,
та ще го скопосаш, Цвете!
Щях направо да те върна,
ако беше некадърна
като сватята ми Дена,
с леви две ръце родена.
С мозък, колкото на патка,
като на снаха ми Златка.
ЦВЕТА:
Станке, зная ги и двете –
хем са прости, хем проклети!
В село ги познават всички.
Бял ден не видя, сестричке,
с тази снаха некадърна!
Добре, че майка й я върна
и се отърва на време
син ти от беди големи!
СТАНА:
Сякаш сляп е бил Илия
или жертва на магия,
взе си беля на главата,
че ожени се за Злата!
С нея, Цвете, и до днес
щеше да е той злочест.
То, добре че я натири!
Ха сега носа да вири,
да се кипри и надува -
бързо разбрах колко струва!
ЦВЕТА:
Божке, окъснявам вече,
та за плетка и елече
време, мила, не остана.
Друг път май ще го захвана.
Трябва да си тръгвам вече,
ще ми загори гювеча.
За онези магарици,
ти не се коси, сестрице!
радвай се на таз разлъка
и си гледай рахатлъка!
ДЕРНЕК: Събиране на съседи на улицата на приказка, клюки, разговор за незначителни неща.
РАХАТЛЪК: В случая - на приятен живот без омразната снаха.