Пейо Яворов. Я не стремился к наслажденьям...

Терджиман Кырымлы Второй
Не дирих радости в живота,
не дирих ветрища и прах,
ала и някоя Голгота
едва ли нявга обещах. 

В света живях с мечта избрана,
живях в неземен идеал:
земята чужда ми остана,
макар че туй не съм желал.

И гост на хората –отдавна,
с усмивка бледа на уста,
възвих в пътеката най-равна
към пътните врата…

Пейо Яворов


Я не стремился к наслажденьям
не жаждал бури, слаб и мал,
Голгофы также наважденье
едва ли в жизни испытал.

Мир этот чужд мне с годом пуще,
хоть я того и не желал:
мечтой изысканной живущий,
ищу нездешний идеал.

Здесь гость, к воротам подорожним
с улыбкой бледной на губах
всхожу на холм иной, похожий,
где прах не прах...