Младост
Денят изгряваше и утрото
изкукуригваше на двора
и нейде долу се отваряше
и се затваряше врата.
Мухите весело бръмчеха
и кацаха върху прозорците
и аз се мъчех да си спомня
що съм сънувал през нощта.
И после аз излизах тихо
и тръгвах в утринните улици,
и скитах, без да мисля нищо,
до късна вечер из града;
четях, вървейки, гласно фирмите
и гледах спрян под някой покрив
как по трамваените релси
тече дъждовната вода.
Или минавах край витрините
и отминавах безразличен,
защото сплитах в дълъг ритъм
внезапно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
и ми се смееха момичетата
за очилата и за унеса,
и за нехайния вървеж.
По тъмно аз се връщах в къщи
и носех своята умора.
Вечерята бе сладка всекога
и меко– твърдото легло,
над мен една горяща лампа
и две в стъклата на прозореца,
и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Атанас Далчев
1925 г.
Молодость
В урочный час опять светало,
день кукарелкался в дворе,
и где-то ниже закрывалась
и открывалась чья-то дверь
И, пожужжав, бодрячки-мухи
молчком садились на окно,
а я пытался не без муки
упомнить дива снов.
И робко уходил бродить я
скитаться улицами, чтоб
не думать ни о чём: «пройдите»
когда махнут, иначе «стоп»;
Скучая в дождь, из интереса
я громко вывески читал,
и наблюдал из-под навеса:
ручей бежит, трамвай не стал.
Я вдоль витрин шагал не глядя–
не им кружилась голова,
но– несрифмованной отраде:
в уме явившимся словам.
Очки, нетвёрдая походка–
стилеты в спину, смех в лицо:
бродяга девицам сатира–
у нитки парочка концов.
И затемно я возвращался
вдвоём с усталостью домой.
Что бог послал– был сладок ужин,
и пухом– жёсткая постель,
и лампа надо мной горела,
в окне без штори– два фонаря,
и дабы видеть сны получше,
не сняв очки, я засыпал.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы