Автор: Генка Богданова
Мене знаят ме в селата
за сватовница призната
Няма лъжа и измама,
Стоян прави ми реклама,
как съм ги събрала с Дена,
/ мома умна, подредена/,
как умело ги сватосах
и със Дена го чифтосах…
„Пооходени“ ергени,
завъртяха се край мене.
Дават мило, дават драго,
да ги хваля благо-благо
пред моми позастарели
за съпрузи зажаднели,
но с перфектни препоръки.
Чуйте техните заръки:
- Да е тънка, стройна, бяла,
и не твърде застаряла!
- Да е девственица кротка!
и да няма куче, котка!
- По-добре да е работна
и разумна, и имотна !
- Да си има своя къща.
но не искам тъст и тъща!
- Избери ми я красива,
само да не е „шавлива“!...
Аз ги слушам във почуда:
„Или мислят, че съм луда,
или „хлопат им дъските“
на „ергените“ , горките?“
Сякаш аз където мина,
със лопата моми рина –
без кусури, сериозни,
скромни, непретенциозни,
а момите чакат мене
да им хваля тез ергени?!
Обещах им сладко –сладко
и отпратих ги накратко.
„Нека всеки се надява!
Само един заслужава
да изслушам със желание
и да вложа аз старание
в ролята си благородна.“
Имало мома свободна
във съседното ни село.
Вчера му признала смело:
- Искам те и ще те взема,
но е в нашите проблема.
Те са старомодни много,
обичая спазват строго.
Пристана ли – ще си патиш…
Трябва сватове да пратиш
с китка, с дарове богати,
с пръстен, с бъклица за тати…
- Щом момата е готова,
ще я вземем, честно слово!
Аз ще дойда със желание,
но ни трябва за компания. -
мъж солиден, сладкодумен,
с опит жизнен, хитър, умен,
дето обичая знае,
с думи той да ги омае.
Аз пък теб ще възхвалявам…
Да я вземем се надявам!
Щом изгря луната бледа
ние тръгнахме на сгледа –
кандидат - жениха, аз
и братовчеда Атанас –
сватовник обигран, прочут
и гуляйджия весел, луд.
В двора срещна ни момата
и изчезна във тъмата.
А в дома на тати Злати,
чакат гозбите богати,
руйно вино и мезета,
отлежали във мазето.
Чичо злати се изправи:
- Добре дошли! Живи, здрави!
Какъв вятър ви довея?
- Имате мома. За нея
дойдохме ви в тоз късен час. –
му отговаря Атанас.
Всички станали сме прави:
- Ха, наздраве! Ха, наздраве!
Нека да е хаирлия! –
пием руйно вино ние.
Атанас мустак засука:
- Водим ви ергена тука –
силен , здрав като даначе,
юничка няма си, обаче..
Момата ви и тоз юнак
ха да впрегнем в един впряг !
- Да ги впрегнем! Ха, наздраве!
Нека бъдат живи, здрави! –
благославя ги бащата.
Но къде ли е момата?
Станало е среди нощи,
„булката“ я няма още.
Годеникът е смутен.
Зачервен и изпотен,
към вратата все поглежда,
разтревожен, но с надежда.
„ Та нали сама Велика
на таз сгледа ни повика?“
Дълго чакахме момата…
Накрай хлопна се вратата,
и сърдитата Велика
като хала се развика:
Този „впряг“ не е за мене!
Който иска да се жени!
Е, това е, общо взето,
тръгнахме си без „момето“.
И добре, че така стана!
Друга мома му пристана.
А от тогава - нито аз,
ни братовчеда Атанас,
за ергени не сватуваме.
Вкъщи тихо си кротуваме
да не ставаме за срам
като сватовници – пишман.