Далеч от шум, сред планината
през сенките, срещу зората;
сред ароматна тишина
следя си мисълта – сърна.
Към извора летя със нея,
със вечността си да се слея,–
от там, от дето съм дошла
И в миг изчезне тя– стрела–
Звънец, провре се шум и врява,
и тук отново ме смущават . . . . .
Не нося ли аз своя мир,
не ще го найда в цял всемир.
Мара Белчева
В горах у теней на замете,
вдали от шума на рассвете
в цветущем, пахнущем краю
слежу я серну мысль свою.
К ключу лечу я с нею, в чудо,
чтоб слиться с вечностью, откуда
явилась я, но мысль-стрела
умчалась вмиг, и все дела.
Звонок– и снова шум и говор
к смущенью старому.... а горы–
не мой ли мир, кой жив во мне–
каким сыщу его вовне?
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Отплува лекий челн
през вихрени лучи
по тъмното море
на твоите очи–
на бурята смехът
кормилото върти
по тъмното море
на твоите очи.
Мара Белчева
Из замяти лучей
отчалил чёлн-перо–
и по морю ночей
очей твоих по кром;
кормилом бури смех
вертит не устаёт,
а чёлн не для потех–
в нем всё тебе моё.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы