Антология на руската поезия. Руски поети и писатели, носители на Нобелова награда за литература
В раздела са включени 23 превода от 5 руски творци, носители на Нобелова награда за литература
Преводи от руски език на български език: Красимир Георгиев
1933 г. – Иван Бунин
1958 г. – Борис Пастернак
1965 г. – Михаил Шолохов
1970 г. – Александър Солженицин
1987 г. – Йосиф Бродский
СЪДЪРЖАНИЕ
Александър Солженицин
Поети руски / Поэты русские
Три моми / Три невесты
Изказвания, цитати и афоризми / Высказывания, цитаты и афоризмы
Борис Пастернак
Сън / Сон
Зимна нощ / Зимняя ночь
Страшна приказка / Страшная сказка
Победителят / Победитель
Хамлет / Гамлет
Импровизация / Импровизация
Изказвания, цитати и афоризми / Высказывания, цитаты и афоризмы
Иван Бунин
Листа облитаха гората / Шумели листья, облетая
На родината / Родине
Сън пленителен и сладък / Снова сон, пленительный и сладкий
В замислените ти внимателни очи / В твоих задумчивых, внимательных глазах
Светлее, сякаш ден / Светло, как днем
Студена пролет / Холодная весна
Изказвания, цитати и афоризми / Высказывания, цитаты и афоризмы
Йосиф Бродский
Краят на прекрасната епоха / Конец прекрасной эпохи
След две години / Через два года
Прости ми и сбогом / Прощай, позабудь
Не излизай от стаята / Не выходи из комнаты
Изказвания, цитати и афоризми / Высказывания, цитаты и афоризмы
Михаил Шолохов
Изказвания, цитати и афоризми / Высказывания, цитаты и афоризмы
---------------
Александър Солженицин
Руският писател, драматург, историк, публицист и поет Александър Солженицин (Александр Исаевич Солженицын) е роден на 11 декември 1918 г. в гр. Кисловодск. Завършил е математика и физика в Ростовския университет (1936-1941 г.). По време на Втората световна война е капитан в Червената армия, но през 1945 г. е арестуван за критика на политиката на Сталин и без присъда лежи в затвори и лагери от 1945 до 1952 г. През 1956 г. е реабилитиран. Писател дисидент, дълги години над книгите му лежи забрана и много от творбите му са издадени в чужбина. Автор е на книгите „Один день Ивана Денисовича” (1962 г.), „В круге первом” (1968 г.), „Раковый корпус” (1968 г.), „Август Четырнадцатого” (1971 г.), „Бодался теленок с дубом” (1975 г.), „Ленин в Цюрихе” (1975 г.), „Октябрь Шестнадцатого” (1983 г.), „Март Семнадцатого” (1986 г.), „Апрель Семнадцатого” (1989 г.), „Архипелаг ГУЛаг” (3 тома, 1973-1978 г.), „Как нам обустроить Россию” (1990 г.), „Русский вопрос к концу ХХ века” (1995 г.), „Россия в обвале” (1998 г.), „Двести лет вместе” (2001-2002 г.) и др. Академик е в Руската академия на науките. Носител е на Нобелова награда по литература (1970 г.). Умира на 3 август 2008 г. в Москва.
ПОЕТИ РУСКИ
Поети руски! От самотна болка плашен,
измъчван от тъга, припомням си за вас!
Дойде и моят – моят ранен, страшен
час за погубване, унищожаващ час.
Отдалечиха се от нас години зрели,
зад думите когато гняв мъглив тежи –
двамина наши са застреляни в дуели,
а трети в мюсюлманска сеч лежи.
И всички нас пред пушкински предели
ни дебне многоглава гибел зла –
безумна, гниеща, смърт ранна тя ни определя
след миг пламтящ на младите чела;
обесен този, онзи в рудник пратен,
на друг черкезин мъчи телеса –
санктпетербургски мрачни дни, намръщен вятър,
бензинов дъх в лубянски жълти небеса...
Сред чума гинат руските поети!
Дали отлети сме от восък мек?
Един – под примка, втори – с пистолети,
разстрелян трети, друг – в сибирски ад нелек.
Те много са! Кой техните елмази
от черепи разбити ще сбере?
Безумен съм – в подземни дупки лазя,
от тях събирам шепа стихове –
изнасям ги! Но пръстите са се подули.
Аз – смърт! Аз – смърт!
Кой тоз рубеж ще срине?
В гърдите ни е той – мъхната тарантула –
и с пипалца души ни...
ПОЭТЫ РУССКИЕ
Поэты русские! Я с болью одинокой,
В тоске затравленной перебираю вас!
Пришёл и мой – мой ранний, мой жестокий
Час истребления, уничтоженья час.
Не знали мы тех лет, отстоенных и зрелых,
Когда со слов спадёт горячности туман, –
Два наших первенца застрелены в дуэлях,
Растерзан третий в рёве мусульман.
Нас всех, нас всех пред пушкинскою гранью
Многоголово гибель стерегла:
Безумием, гниением, зелёным умираньем,
Мгновенным ли пыланием чела;
Повешен тот, а этот сослан в рудник,
Иных подбил догадливый черкес, –
Санкт-петербургские нахмуренные будни
Да желть бензинная лубянская небес…
Чума на нас, российские поэты!
Текучим воском вылиты каким? –
Один – в петлю, другой – из пистолета,
К расстрелу – третьего, четвёртого – в Нарым.
Да счесть ли всех? Да кто сберёт алмазы
В рассеянных, разбитых черепах?..
Безумный я! – пополз подземным лазом
Сберечь их горсть в невидимых стихах, –
И вынес их!! – но пальцы слабые разжаты:
Мне – смерть! мне – смерть!
– кто эту грань нарушит? –
Она взросла в груди тарантулом мохнатым
И щупальцами душит…
1953 г.
-----
ТРИ МОМИ
Случваше се, само крачка да докретам,
сам не помня как, се озовавах бойко
сред моминска стая в Ярославл, където
три учителки съжителстваха, три девойки.
По стените сяха смешни зайчета живец,
цъфнал бе букет девичата душа гореща;
там, над мулинето с розов и зелен конец,
девите бродираха си нещо.
Всичко беше старомодно, мили
бяха тези три главички руси –
аз смутения Есенин и Блок белокрилия,
Бунин в своя залез и замисления Брюсов
им раздавах; ценното, от мен научено,
като светла жар обгръщаше главата ми –
янтарна смола цедях от Тютчев,
пръсках билки черни от Ахматова.
Трите на квадратчетата броя не изгубиха,
нишките редяха сред гоблена мил;
а едната ме попита непринудено
знам ли песничка от някой филм.
Над гергефа бързите игли се гонеха
с пръсти ловки на моми по канава...
И на самотата бляскава и ледена короната
аз усетих там на моята глава...
ТРИ НЕВЕСТЫ
И куда, бывало, шаг я ни направлю,
Сам не помню как, оказывался вместо –
В комнате, где девушки из Ярославля,
Жили три учительницы, жили три невесты.
Там висели зайчики смешные на стене,
В безделушках де;вичьих цвела душа живая,
Над мотками розовых, зелёных мулине
Девушки склонялись, вышивая.
Это было так несовременно,
Так милы мне были три головки русые, –
Блока белокрылого, Есенина смятенного,
Бунина закатного, обдуманного Брюсова, –
Я метал им всё, что помнил только лучшего,
Голову в жару свою охватывая,
Отцедил смолы янтарной Тютчева,
Брызнул зелья чёрного Ахматовой.
Клеткам счёт не потеряли, и на горле выемов
Не поправили, и нити брали – те;
Я списать не дам ли песенок из фильмов, –
Лишь одна спросила в простоте.
Иглы быстрые мелькали так же по;часту,
Пальцы ловкие скользили по канве…
И холодную, блестящую корону одиночества
Я в ознобе ощутил на голове…
1953 г.
-----
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Образованието ум не добавя.
* * *
Интелигент е този, чието мислене не е подражателно.
* * *
Народът безспорно има право на власт, но народът не иска власт (жаждата за власт е присъща само на два процента от хората), а иска преди всичко устойчив ред.
* * *
Ако не умееш да използваш минутата, ще прекараш безполезно и час, и ден, и цял живот.
* * *
Няма на света по-презряна нация, по-самотна, по-чужда и ненужна от руската.
* * *
Прийомите на предизборната борба изискват от човека едни качества, а за държавно управление са нужни съвършено други, нямащи нищо общо с първите. Рядък случай е, когато човек притежава и едните, и другите, вторите биха му пречили в предизборното състезание.
* * *
Снемането на отговорността от Елцин е голям позор. Аз смятам, че Елцин и сто души от неговото обкръжение трябва да застанат пред съда.
* * *
Има черни хора, злонамерено вършещи черни дела, трябва само да се отличат от останалите и да се унищожат. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. И кой ще унищожи късче от своето сърце?
* * *
У предишните руски търговци е имало търговска дума (сделките се сключвали без писмени договори), християнски представи, исторически известната с размаха си благотворителност. Ще дочакаме ли ние такова от акулите, откърмени в мътното съветско подводие.
* * *
Работата е като тоягата, в нея има два края: правиш за хората – дай качество, правиш за началника – дай показност.
* * *
А откъде знаете в коя точка на земята ще бъдете щастливи и в коя нещастни? Кой ще каже, че знае това за себе си?
* * *
Всеки, който е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.
* * *
Не степента на благополучие прави хората щастливи, а отношението на сърцата и нашата гледна точка за живота ни. И това, и другото – винаги са в нашата власт, значи, че човек е винаги щастлив, ако иска това, и никой не може да му пречи.
* * *
Интелигент е този, чиито интереси към духовната страна на живота са настойчиви и постоянни, непринуждавани от външни обстоятелства и дори въпреки тях.
* * *
Най-тежък живот имат не тези, които потъват в морето, ровят в земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот има този, който всеки ден, излизайки от къщи, се удря с глава в горния праг на вратата – твърде нисък.
* * *
Има голяма наслада във верността. Може би – най-голямата. Дори и да не знаят за твоята вярност. Дори и да не я ценят.
* * *
Съжалението е унижаващо чувство: унижаващо този, който съжалява, и този, когото съжаляват.
* * *
Една голяма страст, превзела изведнъж нашата душа, жестоко разбърква всичко останало. В нас няма място за две страсти.
* * *
Въобще е трудно да се пресметне на кого е по-тежко. Това е по-трудно, отколкото да се съревновават с успехи. Собствените беди са досадни на всеки. Аз например мога да направя извод, че съм изживял рядко неудачен живот. Но откъде да зная, може би вашият живот е бил още по- суров?
* * *
Ако човек приживе е наречен деец, още и заслужил, то това е неговият край: слава, която пречи да се лекуваш, както твърде пищните дрехи пречат да се движиш.
* * *
Спортът е опиум за народа... Със спортните зрелища, футбола и хокея правят от нас глупаци.
* * *
От кого да започнем да поправяме света? От другите? Или от себе си?
* * *
Казват: не може целият народ да се потиска безкрайно. Лъжа! Може! Ние виждаме как нашият народ се опустоши, подивя и го налегна равнодушие не само към съдбата на страната, не само към съдбата на съседа, но дори към собствената съдба и съдбата на децата. Равнодушието, последната спасителна реакция на организма, стана наша определяща черта. Оттам е и популярността на водката – невиждана даже по руските мащаби. Това е страшно равнодушие, когато човек вижда своя живот не напукан, не с отчупено крайче, а така безнадеждно раздробен, надлъж и нашир погазен, че само заради алкохолното забвение си струва да останеш жив. Ето, ако бяха забранили водката, у нас тутакси би избухнала революция.
* * *
Умното в света е много , малко е доброто.
* * *
Хората, които са в съгласие със съвестта си, винаги имат добри лица.
* * *
Сега ние не даваме пет пари за любовта на хората кам животните, а даже непременно се присмиваме над привързаността към котките. Но разлюбвайки първо животните, не разлюбваме ли после неизбежно и хората?
* * *
Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Те не си изясняват отношенията.
* * *
Ситостта съвсем не зависи от това колко ядем, а от това как ядем. Така и щастието, така и щастието, Льова, то никак не зависи от обема на външните блага, които ние сме откъснали от живота. То зависи само от нашето отношение към него!
* * *
Всеки винаги има дузина правилнички причини защо е прав, че не се жертва.
* * *
Нищо на света не се постига с насилие! Хващайки меч, нож, пушка, ние бързо се сравняваме с нашите палачи и насилници. И няма да има край...
* * *
Кое е най-скъпото от всичко на света? Оказва се: да осъзнаваш, че не участваш в несправедливостите. Те са по-силни от теб, били са и ще бъдат, но нека – не чрез теб.
* * *
Има хора, на които цял живот им върви гладко, а на други – всичко е прекроено. А казват – от самия човек зависи неговата съдба. Нищо не зависи от него.
* * *
А аз се молех. Когато ни е зле – ние не се срамуваме от Бог. Ние се срамуваме от Него, когато ни е добре.
* * *
Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията в тях! Победите са нужни на правителствата, пораженията са нужни на народа. След победите се искат още победи, след пораженията се иска свобода – и обикновено тя се постига. Пораженията са нужни на народите, както страданията и бедите са нужни на отделните хора: те карат да се задълбочи вътрешния живот и да се извиси духовно.
* * *
Никой от хората не знае нищо предварително. И най-голямата беда може да застигне човека в най-доброто място, и най-голямото щастие да го открие в най-лошото място.
* * *
Всеки общ празник е тежък за самотния човек. Но най-непоносим за самотната жена, чиито години си отиват, е празникът на жената.
* * *
Самоубийството винаги е банкрут, самоубиецът винаги е човек в безизходица, човек, проиграл живота си и нямащ воля да го продължи.
* * *
Ревността – това е наскърбено самолюбие. Истинската любов, лишена от
взаимност, не ревнува, а умира, вкоченясва се.
* * *
Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.
* * *
Две загадки има на света: как съм се родил – не помня, как ще умра – не знам.
* * *
Не се страхувай от куршум, който свисти, ако ти го чуеш, значи, че той не е в теб. Ти няма да чуеш онзи единствен куршум, който ще те убие.
* * *
Не е страшно да умреш някога – страшно е да умреш сега.
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Образование ума не прибавляет.
* * *
Интеллигент – это тот, чья мысль не подражательна.
* * *
Народ имеет несомненное право на власть, но хочет народ – не власти (жажда ее свойственна лишь процентам двум), а хочет прежде всего устойчивого порядка.
* * *
Если ты не умеешь использовать минуту, ты зря проведешь и час, и день, и всю жизнь.
* * *
Нет на свете нации более презренной, более покинутой, более чуждой и ненужной, чем русская.
* * *
Все приемы предвыборной борьбы требуют от человека одних качеств, а для государственного водительства – совершенно других, ничего общего с первыми. Редок случай, когда у человека есть и те и другие, вторые мешали бы ему в предвыборном состязании.
* * *
Снятие ответственности с Ельцина – великий позор. Я считаю, что Ельцин и человек сто из его окружения должны предстать перед судом.
* * *
Есть черные люди, злокозненно творящие черные дела, и надо только отличить их от остальных и уничтожить. Но линия, разделяющая добро и зло, пересекает сердце каждого человека. И кто уничтожит кусок своего сердца?
* * *
У прежних русских купцов было купеческое слово (сделки заключались без письменных контрактов), христианские представления, исторически известная размашная благотворительность, – дождемся ли мы такого от акул, взращенных в мутном советском подводьи?
* * *
Работа – она как палка, конца в ней два: для людей делаешь – качество дай, для начальника делаешь – дай показуху.
* * *
А откуда вы знаете, в какой точке земли вы будете счастливы, в какой – несчастливы? Кто скажет, что знает это о себе?
* * *
Всякий, кто однажды провозгласил насилие своим методом, неумолимо должен избрать ложь своим принципом.
* * *
Совсем не уровень благополучия делает счастье людей, а отношения сердец и наша точка зрения на нашу жизнь. И то и другое – всегда в нашей власти, а значит, человек всегда счастлив, если он хочет этого, и никто не может ему помешать.
* * *
Интеллигент – это тот, чьи интересы к духовной стороне жизни настойчивы и постоянны, не понуждаемы внешними обстоятельствами и даже вопреки им.
* * *
Самая тяжелая жизнь совсем не у тех, кто тонет в море, роется в земле или ищет воду в пустынях. Самая тяжелая жизнь у того, кто каждый день, выходя из дому, бьется головой о притолоку – слишком низкая.
* * *
Есть высокое наслаждение в верности. Может быть – самое высокое. И даже пусть о твоей верности не знают. И даже пусть не ценят.
* * *
Жалость – чувство унижающее: и того унижающее, кто жалеет, и того, кого жалеют.
* * *
Одна большая страсть, занявши раз нашу душу, жестоко измещает все остальное. Двум страстям нет места в нас.
* * *
Вообще трудно считаться, кому тяжелей. Это ещё трудней, чем соревноваться успехами. Свои беды каждому досадней. Я, например, мог бы заключить, что прожил на редкость неудачную жизнь. Но откуда я знаю: может быть, вам было ещё круче?
* * *
Если человек при жизни назван деятелем, да ещё заслуженным, то это его конец: слава, которая уже мешает лечить, как слишком пышная одежда мешает двигаться.
* * *
Спорт – опиум для народа... Спортивными зрелищами, футболом да хоккеем из нас и делают дураков.
* * *
С кого начинать исправлять мир? С других? Или с себя?
* * *
Говорят: целый народ нельзя подавлять без конца. Ложь! Можно! Мы же видим, как наш народ опустошился, одичал, и снизошло на него равнодушие уже не только к судьбам страны, уже не только к судьбе соседа, но даже к собственной судьбе и судьбе детей. Равнодушие, последняя спасительная реакция организма, стала нашей определяющей чертой. Оттого и популярность водки – невиданная даже по русским масштабам. Это – страшное равнодушие, когда человек видит свою жизнь не надколотой, не с отломанным уголком, а так безнадежно раздробленной, так вдоль и поперек изгаженной, что только ради алкогольного забвения еще стоит оставаться жить. Вот если бы водку запретили – тотчас бы у нас вспыхнула революция.
* * *
Умного на свете много, мало – хорошего.
* * *
У тех людей всегда лица хороши, кто в ладах с совестью своей.
* * *
Любовь к животным мы теперь не ставим в людях ни в грош, а над привязанностью к кошкам даже непременно смеемся. Но разлюбив сперва животных – не неизбежно ли мы потом разлюбливаем и людей?
* * *
Знаешь, почему лошади живут так долго? Они не выясняют отношения!
* * *
Сытость совсем не зависит от того, сколько мы едим, а от того, как мы едим! Так и счастье, так и счастье, Левушка, оно вовсе не зависит от объема внешних благ, которые мы урвали у жизни. Оно зависит только от нашего отношения к ним!
* * *
У каждого всегда дюжина гладеньких причин, почему он прав, что не жертвует собой.
* * *
Ничего в мире нельзя добиваться насилием! Взявши меч, нож, винтовку, мы быстро сравняемся с нашими палачами и насильниками. И не будет конца...
* * *
Что дороже всего в мире? Оказывается: сознавать, что ты не участвуешь в несправедливостях. Они сильней тебя, они были и будут, но пусть – не через тебя.
* * *
Ведь есть же люди, которым так и выстилает гладенько всю жизнь, а другим – всё перекромсано. И говорят – от человека самого зависит его судьба. Ничего не от него.
* * *
А я – молился. Когда нам плохо – мы ведь не стыдимся Бога. Мы стыдимся Его, когда нам хорошо.
* * *
Простая истина, но и ее надо выстрадать: благословенны не победы в войнах, а поражения в них! Победы нужны правительствам, поражения нужны – народу. После побед хочется еще побед, после поражения хочется свободы – и обычно ее добиваются. Поражения нужны народам, как страдания и беды нужны отдельным людям: они заставляют углубить внутреннюю жизнь, возвыситься духовно.
* * *
Никто из людей ничего не знает наперёд. И самая большая беда может постичь человека в наилучшем месте, и самое большое счастье разыщет его – в наидурном.
* * *
Всякий общий праздник тяжёл одинокому человеку. Но невыносим одинокой женщине, у которой годы уходят, – праздник женский!
* * *
Самоубийца – всегда банкрот, это всегда – человек в тупике, человек, проигравший жизнь и не имеющий воли для ее продолжения.
* * *
Ревность – это оскорбленное самолюбие. Настоящая любовь, лишившись ответа, не ревнует, а умирает, окостеневает.
* * *
Неограниченная власть в руках ограниченных людей всегда приводит к жестокости.
* * *
Две загадки в мире есть: как родился – не помню, как умру – не знаю.
* * *
Не бойся пули, которая свистит, раз ты ее слышишь – значит, она уже не в тебя. Той единственной пули, которая тебя убьет, ты не услышишь.
* * *
Когда-нибудь не страшно умереть – страшно умереть вот сейчас.
---------------------------------------------
Борис Пастернак
Руският поет, писател и преводач Борис Пастернак (Борис Леонидович Пастернак) е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На Запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга „Близнец в тучах” публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Гьоте („Фауст“), Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 г. в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.
СЪН
Сънувах есен в здрача на стъклата –
в палячовска тълпа плетеш ръце,
като сокол, пил кръв от небесата,
към теб се спуска моето сърце.
Но времето старее и се мята,
сребрее в рамките и пак роси
зората от градината стъклата
със септемврийски кървави сълзи.
Но времето старее. И се рони
коприната на нашите кресла.
Ти стресна се в съня, сокол прогони –
сънят като камбанен отзвук спря.
Събудих се. Бе тъмна есен – няма
разсъмване и вятър див грози,
като каруца в брулещ дъжд от слама
в небето святкат бягащи брези.
СОН
Мнe снилaсь oсeнь в пoлусвeтe стeкoл,
Дpузья и ты в иx шутoвскoй гуpьбe,
И, кaк с нeбeс дoбывший кpoви сoкoл,
Спускaлoсь сepдцe нa pуку к тeбe.
Нo вpeмя шлo, и стapилoсь, и глoxлo,
И, повoлoкoй paмы сepeбpя,
Зapя из сaдa oбдaвaлa стeклa
Кpoвaвыми слeзaми сeнтябpя.
Нo вpeмя шлo и стapилoсь. И pыxлый,
Кaк лeд, тpeщaл и тaял кpeсeл шeлк.
Вдpуг, гpoмкaя, зaпнулaсь ты и стиxлa,
И сoн, кaк oтзвук кoлoкoлa, смoлк.
Я пpoбудился. Был, кaк oсeнь, тeмeн
Paссвeт, и вeтep, удaляясь, нeс,
Кaк зa вoзoм бeгущий дoждь сoлoмин,
Гpяду бeгущиx пo нeбу бepeз.
1913 г.
-----
ЗИМНА НОЩ
Навя, навя, земя покри,
безбрежно беше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
Като мушици в летен зной,
към пламък впити,
снежинките от двора с рой
стъкла облитат.
В прозорец пръски и стрели
студът лепеше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
Таванът светъл блик тресе
и сенки просва;
накръст ръце, накръст нозе
съдби кръстосват.
С обувки две покой пълзи,
сред пода шляпат.
В светилник восъкът сълзи,
на рокля капе.
И в снежните мъгли дори
бял мрак сребреше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
От ъгъла подухва с плам
и с жар съблазън
и като ангел вей крила
кръстообразно.
Във февруарски дни добри
безспир валеше;
свещта на масата гори,
свещта гореше.
ЗИМНЯЯ НОЧЬ
Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.
Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.
И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.
И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.
Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
-----
СТРАШНА ПРИКАЗКА
Тук всичко ще се промени.
Градът ще се изправи.
Но детските тревожни дни
вовек не се забравят.
Не се забравя този страх,
браздил лицата страшно.
Ще трябва подлият ни враг
стократно да си плаща.
За нечовешкия обстрел
застига го ден Видов.
В душите ни кошмар е вплел,
във Витлеем бе Ирод.
В нов свят добро ще се реши.
Свидетел не остава.
Осакатените души
кошмара не забравят.
СТРАШНАЯ СКАЗКА
Все переменится вокруг.
Отстроится столица.
Детей разбуженных испуг
Вовеки не простится.
Не сможет позабыться страх,
Изборождавший лица.
Сторицей должен будет враг
За это поплатиться.
Запомнится его обстрел.
Сполна зачтется время,
Когда он делал, что хотел,
Как Ирод в Вифлееме.
Настанет новый, лучший век.
Исчезнут очевидцы.
Мученья маленьких калек
Не смогут позабыться.
1941 г.
-----
ПОБЕДИТЕЛЯТ
Спомнете си пресъхналото гърло,
когато дрънкаше ненавистта
и срещу нас крещяха сили върли
на изпитанията в есента.
Но бе пред зло преграда правотата,
тя вражите доспехи смело спря.
Твърд въплъти на Ленинград съдбата.
Пред погледите бе като стена.
И ето, че заветен миг настъпи:
обсадния кордон разкъса той.
Светът голям, в далечината струпан,
с възторг се вглежда към града-герой.
Велик е той! Какъв безсмъртен жребий!
В легендите звено верижно там!
От него на земята и в небето
изстрадан пътят е и изкован.
ПОБЕДИТЕЛЬ
Вы помните еще ту сухость в горле,
Когда, бряцая голой силой зла,
Навстречу нам горланили и перли
И осень шагом испытаний шла?
Но правота была такой оградой,
Которой уступал любой доспех.
Все воплотила участь Ленинграда.
Стеной стоял он на глазах у всех.
И вот пришло заветное мгновенье:
Он разорвал осадное кольцо.
И целый мир, столпившись в отдаленьи,
B восторге смотрит на его лицо.
Как он велик! Какой бессмертный жребий!
Как входит в цепь легенд его звено!
Все, что возможно на земле и небе,
Им вынесено и совершено.
1944 г.
-----
ХАМЛЕТ
Стихна шум. На сцената излизам.
Прислонен в декорния подход,
отзвучават от далеч и близо
случките на моя вял живот.
Върху мен тежи сумракът нощен
с хиляди бинокли на оси.
Ако е възможно, Аве Отче,
таз горчива чаша отнеси.
Твоят замисъл любим ми стана,
ролята поемам в тези дни.
Но сега се ниже друга драма,
строго този път ме уволни.
Но по сцени действията действат,
с неизбежен край е този път.
Сам съм, всичко е във фарисейство.
Тук живей, не в ширното отвъд.
ГАМЛЕТ
Гул затих. Я вышел на подмостки.
Прислонясь к дверному косяку,
Я ловлю в далеком отголоске,
Что случится на моем веку.
На меня наставлен сумрак ночи
Тысячью биноклей на оси.
Если только можно, Aвва Oтче,
Чашу эту мимо пронеси.
Я люблю Твой замысел упрямый
И играть согласен эту роль.
Но сейчас идет другая драма,
И на этот раз меня уволь.
Но продуман распорядок действий,
И неотвратим конец пути.
Я один, все тонет в фарисействе.
Жизнь прожить – не поле перейти.
1946 г.
-----
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Аз ято клавиши хранех така
под шум на криле, на плясък и гракот.
Застанал на пръсти, протегнах ръка,
нощта под ръкава се триеше в лакът.
И бе тъмнина. Бе езерен свят
с вълни, развилняни от птиците ловки,
дошли да убиват, а не да умрат,
с кресливите, черните, здравите човки.
Бе някакъв вир. И бе тъмнина.
В гърнета среднощни катрани пламтяха.
На лодката дъното бе от вълна
оглозгано. Птиците с яд се гризяха.
В гръкляна на бент е сумракът излят
и птичето още е гладно и сиво,
гласят хищно самките, не да умрат,
кресливо рулади сред гърлото криво.
* Рулади – пасажи във вокалното изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Я клавишей стаю кормил с руки
Под хлопанье крыльев, плеск и клекот.
Я вытянул руки, я встал на носки,
Рукав завернулся, ночь терлась о локоть.
И было темно. И это был пруд
И волны. – И птиц из породы люблю вас,
Казалось, скорей умертвят, чем умрут
Крикливые, черные, крепкие клювы.
И это был пруд. И было темно.
Пылали кубышки с полуночным дегтем.
И было волною обглодано дно
У лодки. И грызлися птицы у локтя.
И ночь полоскалась в гортанях запруд,
Казалось, покамест птенец не накормлен,
И самки скорей умертвят, чем умрут
Рулады в крикливом, искривленном горле.
1915 г.
-----
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Не обичам хората, които са безразлични към истината.
* * *
Неуместно и ненавременно е само най-великото.
* * *
На нравственост учи вкусът, на вкус учи силата.
* * *
Нима когато обичат, унижават?
* * *
Колко хубаво е на света! Но защо от това винаги е тъй болезнено?
* * *
Човек се ражда, за да живее, а не да се готви за живота.
* * *
Главната беда, коренът на бъдещето зло, бе загубата на вярата в цената на собственото мнение.
* * *
Срещат се хора с талант. Но сега са популярни много различни кръжоци и обединения. Всяко стадно чувство е убежище за ненадареност, все едно дали е вярност към Соловьов, или към Кант, или към Маркс. Истината търсят само самотниците, скъсващи с всички, които не я обичат достатъчно.
* * *
Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш.
* * *
Принадлежността към даден модел е краят на човека, неговата присъда.
* * *
Колкото повече предметът на нашето обожание ни изглежда като жертва, толкова повече го обичаме.
* * *
С кого преминаха борбите му? Със самия себе си, със самия себе си.
* * *
Да се изживее животът – не е като да се мине през полето.
* * *
Спасението не е във верността към формите, а в освобождаването от тях.
* * *
Над силата на подлостта и злобата надделява духът на доброто.
* * *
Стараеш се за тяхното добро, а те те целят с нож в реброто.
* * *
Приказно е само обикновеното, когато го докосне ръката на гения.
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Я не люблю людей, безразличных к истине.
* * *
Неуместно и несвоевременно только самое великое.
* * *
Нравственности учит вкус, вкусу же учит сила.
* * *
Разве когда любят, унижают?
* * *
Как хорошо на свете! Но почему от этого всегда так больно?
* * *
Человек рождается жить, а не готовиться к жизни.
* * *
Главной бедою, корнем будущего зла была утрата веры в цену собственного мнения.
* * *
Попадаются люди с талантом. Но сейчас очень в ходу разные кружки и объединения. Всякая стадность – прибежище неодарённости, всё равно верность ли это Соловьёву, или Канту, или Марксу. Истину ищут только одиночки и порывают со всеми, кто любит её недостаточно.
* * *
Будущее – это худшая из всех абстракций. Будущее никогда не приходит таким, каким его ждешь.
* * *
Принадлежность к типу есть конец человека, его осуждение.
* * *
Предмет нашего обожания тем больше кажется нам жертвою, чем более мы его любим.
* * *
С кем протекли его боренья? С самим собой, с самим собой.
* * *
Жизнь прожить – не поле перейти.
* * *
Спасение не в верности формам, а в освобождении от них.
* * *
Силу подлости и злобы одолеет дух добра.
* * *
Им стараешься добро, а они норовят тебе нож в ребро.
* * *
Сказочно только рядовое, когда его коснется рука гения.
---------------------------------------------
Иван Бунин
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романът „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборникът „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобелова награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.
ЛИСТА ОБЛИТАХА ГОРАТА
Листа облитаха гората,
кънтеше есен с жален глас...
Рой сиви птички в гръмко ято
кръжеше с вятъра над нас.
Аз малък бях – шега в небето
бе тази паника за мен
и с танц зловещ, с тревожен екот
бях весел в есенния ден.
И исках, с този вятър шумен
кръжащ в гората, да крещя –
и всеки лист да утеша
с възторг томително-безумен!
ШУМЕЛИ ЛИСТЬЯ, ОБЛЕТАЯ
Шумели листья, облетая,
Лес заводил осенний вой...
Каких-то серых птичек стая
Кружилась по ветру с листвой.
А я был мал, – беспечной шуткой
Смятенье их казалось мне:
Под гул и шорох пляски жуткой
Мне было весело вдвойне.
Хотелось вместе с вихрем шумным
Кружиться по лесу, кричать –
И каждый медный лист встречать
Восторгом радостно-безумным!
-----
НА РОДИНАТА
Към теб отнасят се с насмешка,
упрекват те, родино, пак
за твойта простота човешка,
за бедния ти бащин праг.
Тъй син уверен и нахален
за свойта майка трупа срам –
печална, уморена, жална,
другарите му градски там
оглеждат я с усмивка днешна;
живот пребродила, добра,
тя, милата, за тази среща
последен грош едва събра.
РОДИНЕ
Они глумятся над тобою,
Они, о родина, корят
Тебя твоею простотою,
Убогим видом черных хат...
Так сын, спокойный и нахальный,
Стыдится матери своей –
Усталой, робкой и печальной
Средь городских его друзей,
Глядит с улыбкой состраданья
На ту, кто сотни верст брела
И для него, ко дню свиданья,
Последний грошик берегла.
1891 г.
-----
СЪН ПЛЕНИТЕЛЕН И СЛАДЪК
Сън пленителен и сладък вдишвам,
радостно в съня опиянен –
в него поглед мил зове ме скришом,
с ласкава усмивка мами мен.
Зная аз, че пак ще ме измами
този сън в зарите ни сами,
но дорде печален ден настане,
усмихни се и ме измами!
СНОВА СОН, ПЛЕНИТЕЛЬНЫЙ И СЛАДКИЙ
Снова сон, пленительный и сладкий,
Снится мне и радостью пьянит, –
Милый взор зовет меня украдкой,
Ласковой улыбкою манит.
Знаю я – опять меня обманет
Этот сон при первом блеске дня,
Но пока печальный день настанет,
Улыбнись мне – обмани меня!
1898 г.
-----
В ЗАМИСЛЕНИТЕ ТИ ВНИМАТЕЛНИ ОЧИ
В замисления си разбиращ поглед ти
загатваш нещо зло, студено, безподобно,
понякога това сърцето ми гнети,
понякога с това си двойно по-чаровна;
преминалата младост как в сълзи блести,
бе нашто минало мъчение разломно,
но ето, пак расте желание съдбовно
за смърт или живот, но не стопен в мечти.
Ту страстна нежност, ту безстраст ни нарани,
ту ни завърта мъртво зла несретност...
О, де да бяха прежни доверчиви дни!
С каква ли радост щяхме в свойте бъднини
да сме щастливи в щастието беззаветно!
В ТВОИХ ЗАДУМЧИВЫХ, ВНИМАТЕЛЬНЫХ ГЛАЗАХ
В твоих задумчивых, внимательных глазах
Есть что-то жесткое, холодное и злое,
И сердце мне порой сжимает тайный страх,
А иногда за то ты мне дороже вдвое;
Мы оба провели всю молодость в слезах,
Нам памятно еще мучение былое,
Но вот опять растет желанье роковое
Иль умереть, иль жить, но только не в мечтах.
То страстной нежностью, то недоверьем злым,
То мертвым и томительным бесстрастьем...
О, если б прежние доверчивые дни!
Какой бы радостью сияли нам они,
Как были б счастливы мы беззаветным счастьем!
1898 г.
-----
СВЕТЛЕЕ, СЯКАШ ДЕН
Светлее, сякаш ден, но сянка плува
край храста гол. Сред сребърна трева
луна небесна тайнствено рисува
сияние над тъмната глава.
Там спрял, потърсих твоя взор прощален,
в сърцето студ таеше мъртвина –
лика ти блед, загадъчно печален,
не различих под бледата луна.
СВЕТЛО, КАК ДНЕМ
Светло, как днем, и тень за нами бродит
В нагих кустах. На серебре травы
Луна с небес таинственно обводит
Сияние вкруг темной головы.
Остановясь, ловлю твой взор прощальный,
Но в сердце холод мертвенный таю –
И бледный лик, загадочно-печальный,
Под бледною луной не узнаю.
1901 г.
-----
СТУДЕНА ПРОЛЕТ
Сред криви стволове, сред клони разклонени
пълзи дим млечен: на овошките димят.
Към ябълкови цветове в треви зелени
езици огън червенеят и трептят.
Безцветен западът е – нощен студ ще мине.
В гнездо уютно славей песен ще реди
над тор димяща в сладката упойка синя,
в среброто на мъгливо-ярките звезди.
ХОЛОДНАЯ ВЕСНА
Среди кривых стволов, среди ветвей корявых
Ползет молочный дым: окуривают сад.
Все яблони в цвету – и вот, в зеленых травах,
Огни, как языки, краснеют и дрожат.
Бесцветный запад чист – жди к полночи мороза.
И соловьи всю ночь поют из теплых гнезд
В дурмане голубом дымящего навоза,
В серебряной пыли туманно-ярких звезд.
1913 г.
-----
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Суетата избира, истинската любов не избира.
* * *
Жените никога не са толкова силни, както когато са въоръжени със слабост.
* * *
Животът на човека се изразява в отношението на крайното към безкрайното.
* * *
Любовта внася идеално отношение и светлина в делничната проза на живота, размърдва благородните инстинкти на душата и не й позволява да загрубее в тесен материализъм и корав животински егоизъм.
* * *
Венецът на всеки човешки живот е споменът за него – най-голямото, което обещават на човек над неговия гроб, е вечната памет. И няма душа, която тайно да не се измъчва с мечтата за този венец.
* * *
Всичко е ритъм и бяг. Безцелен стремеж! Но страшен е мигът, когато няма стремеж.
* * *
Ние обожаваме жената за това, че тя властва над нашата идеална мечта.
* * *
Жените приличат на хората и живеят около хората.
* * *
Когато обичаш някого, никой с никакви сили не ще те накара да повярваш, че този, когото обичаш, може да не те обича.
* * *
Прекрасната жена трябва да заема второто място; първото принадлежи на милата жена.
* * *
Има женски души, които вечно се измъчват от някаква печална жажда за любов и които заради това никога и никого не обичат.
* * *
Само човекът се учудва на своето собствено съществуване и мисли за него. Това е главното, което го отличава от другите същества, които са още в рая, без да мислят за себе си. Но нали и хората се различават един от друг – според степента и размера на това учудване.
* * *
Животът несъмнено е любов и доброта и намаляването на любовта и добротата винаги е намаляване на живота, а вече и смърт.
* * *
Светът е пропаст на пропастите. И всеки атом в него е проникнат от бог – с живот и красота. Живеейки и умирайки, ние живеем с единната всемирна Душа.
* * *
Не се грижете за равенството във всекидневието с неговата завист, ненавист, зло състезание. Там никога не може да има равенство, никога не е било и няма да бъде.
* * *
Не Бог, не Бог ни е създал. Ние боговете сътворихме с робско сърце.
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Тщеславие выбирает, истинная любовь не выбирает.
* * *
Женщины никогда не бывают так сильны, как когда они вооружаются слабостью.
* * *
Жизнь человека выражается в отношении конечного к бесконечному.
* * *
Любовь вносит идеальное отношение и свет в будничную прозу жизни, расшевеливает благородные инстинкты души и не дает загрубеть в узком материализме и грубо-животном эгоизме.
* * *
Венец каждой человеческой жизни есть память о ней, – высшее, что обещают человеку над его гробом, это память вечную. И нет той души, которая не томилась бы втайне мечтою об этом венце.
* * *
Все ритм и бег. Бесцельное стремленье! Но страшен миг, когда стремленья нет.
* * *
Женщину мы обожаем за то, что она владычествует над нашей мечтой идеальной.
* * *
Женщины подобны людям и живут около людей.
* * *
Когда кого любишь, никакими силами никто не заставит тебя верить, что может не любить тебя тот, кого ты любишь.
* * *
Женщина прекрасная должна занимать вторую ступень; первая принадлежит женщине милой.
* * *
Есть женские души, которые вечно томятся какой-то печальной жаждой любви и которые от этого самого никогда и никого не любят.
* * *
Только человек дивится своему собственному существованию, думает о нем. Это его главное отличие от прочих существ, которые еще в раю, в недумании о себе. Но ведь и люди отличаются друг от друга – степенью, мерой этого удивления.
* * *
Жизнь есть, несомненно, любовь, доброта, и уменьшение любви, доброты есть всегда уменьшение жизни, есть уже смерть.
* * *
Мир – бездна бездн. И каждый атом в нем проникнут богом – жизнью, красотою. Живя и умирая, мы живем единою, всемирною Душою.
* * *
Не пекитесь о равенстве в обыденности, в ее зависти, ненависти, злом состязании. Там равенства не может быть, никогда не было и не будет.
* * *
Не Бог, не Бог нас создал. Это мы Богов творили рабским сердцем.
---------------------------------------------
Йосиф Бродский
Руският поет, есеист, драматург и преводач Йосиф Бродски (Иосиф Александрович Бродский) е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград. Първите му стихотворения са от 1956 г., първата му публична изява като поет е през 1960 г., когато чете свои стихове в Двореца на културата в Ленинград; първото му публикувано стихотворение е в сп. „Костёр” (1962 г.). През 1964 г. е арестуван и осъден на 5 години принудителен труд по странното обвинение „за тунеядство”. Присъдата му предизвиква широк отзвук сред световната общественост. През 1965 г. е назначен за преводач към ленинградското отделение на Съюза на писателите в СССР, с което присъдата му е „замразена”, но ръкописите му не се издават в Русия, въпреки че в чужбина името му вече е известно. През 1971 г. е избран за член на Баварската академия на изящните изсуства. През 1972 г. е лишен от съветско гражданство и заминава на Запад – първо в Австрия, след това в Англия и в САЩ. Продължава живота си като университетски преподавател по история на руската литература, руска и световна поезия, теория на стиха и др. в 6 американски и британски университета. Автор е на стихосбирките „Стихотворения и поэмы” (1965 г.), „Остановка в пустыне” (1970 г.), „Selected poems” (1973 г.), „Конец прекрасной эпохи: Стихотворения 1964-1971” (1977 г.), „Часть речи: Стихотворения 1972-1976” (1977 г.), „A Part of Speech” (1980 г.), „Римские элегии” (1982 г.), „Новые стансы к Августе” (1983 г.), „Мрамор” (1984 г.), „Less Than One: Selected Essays” (1986 г.), „Урания” (1987 г.), „To Urania” (1988 г.), „Marbles” (1989 г.), „Примечания папоротника” (1990 г.), „Осенний крик ястреба: стихотворения 1962-1989 годов” (1990 г.), „Watermark” (1992 г.), „Стихотворения” (1991 г.), „Каппадокия” (1993 г.), „В окрестностях Атлантиды” (1995 г.), „So Forth: Poems” (1996 г.), „Пейзаж с наводнением” (1996 г.) и др., на книги с драматургия, есеистика, публицистика, проза и преводи. Лауреат е на Нобелова награда за литература (1987 г.). Гражданин е на СССР и на САЩ. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк.
КРАЯТ НА ПРЕКРАСНАТА ЕПОХА
Поетичното творчество думи изисква и аз –
сред плешивите глухи и мрачни посланици в таз
второсортна държава, да бъде по-лесно,
своя мозък не яхвам слова да творя,
а облякъл се сам, към кварталната будка вървя
за вечерния вестник.
Вятър гони листа. Лампи улични мътно струят
в наште тъжни земи с епиграф – в огледалния свят
тези локви ефект на обилен възход отразяват.
И крадците крадат портокали, кора щом блести.
Впрочем, чувството да се оглеждам в мечти
аз отдавна забравих.
В тези тъжни земи всичко води към зима – и сън,
и стени на затвор, и палто, и годежен такъм
снежнобял; питиета, стрелки секундарни.
Блузи мъхести, калища в ново и старо лице;
пуританските нрави. Бельото. И грейки в ръце
на добри цигулари.
Този край неподвижен е. Грижи щом видиш в това –
от чугун и олово, ще тръснеш глупашки глава,
ще си спомниш за предната власт на казашки нагайки.
Ала кацат орлите магнитно в желязната смес.
Даже плетени столове сплитат се днес
на бурмички и гайки.
Само рибите морски ценят свободата, но те
с немотата си карат човешкия свят да плете
етикети и каси. Стърчи в тоз простор ценоразпис.
До смъртта е животът. Телата и вещите взел,
търси брод в неузрелия плод. Онемява петел
пред часовника градски.
Да живееш в епоха приключила с порив голям,
не върви. На девойка под рокля надникнеш ли, знам,
виждаш своята търсена гледка, а не чудо диво.
Лобачевски го пазят, отива в безкрая ням звук,
но, разтворен, светът нейде все се стеснява и тук
свършва таз перспектива.
И дали европейската карта открадна властта,
или другите пет от шестицата части в света
са далече от нас. Фея приказна може би беше
заврачувала с мен, но не мога да бягам сега.
Сам наливам си вино каюр – да не викам слуга –
котарака да чеша...
Май с куршум в слепоочие, спусъкът пръст да дере,
или с новия Господ да дръпна оттук по море.
Да, и как ли, когато пияни очи студ облива,
да не сбъркаш ти кораба с влак – не изгаряш от срам:
като лодка в море не остава на релсите там
знак след локомотива.
Пишат вестници в кът „Из съдебните зали”, че днес
е присъда изпълнена. Взряли се с гражданска чест
в очилата с калаена рамка, ще видят очите,
че човекът лежи по очи до стената-подслон,
но не спи, щото в темето впит е закон
и сънят му пробит е.
Зоркостта на епохата днешна се вплита в места
и години, безсилни сред общата си слепота
и объркващи падащ от люлка и падаща люлка.
Белоокото чудо не гледа следсмъртния ден.
Жалко, пълни чинии, но няма с кого да крадем
отговорност от Рюрик.
Зоркостта ни прехвалена – зоркост в задънен провал.
Не в дървото житейско умът ни е пяна разлял,
а е плюмка в стена. Не будете князе-динозаври.
За последния ред, ех, пера ще хвърчат в моя взор.
Непослушна глава чака своя законен топор
и зелените лаври.
* Рюрик (~830-879 г.) – легендарен княз на Новгород.
КОНЕЦ ПРЕКРАСНОЙ ЭПОХИ
Потому что искусство поэзии требует слов,
я – один из глухих, облысевших, угрюмых послов
второсортной державы, связавшейся с этой, –
не желая насиловать собственный мозг,
сам себе подавая одежду, спускаюсь в киоск
за вечерней газетой.
Ветер гонит листву. Старых лампочек тусклый накал
в этих грустных краях, чей эпиграф – победа зеркал,
при содействии луж порождает эффект изобилья.
Даже воры крадут апельсин, амальгаму скребя.
Впрочем, чувство, с которым глядишь на себя, –
это чувство забыл я.
В этих грустных краях все рассчитано на зиму: сны,
стены тюрем, пальто; туалеты невест – белизны
новогодней, напитки, секундные стрелки.
Воробьиные кофты и грязь по числу щелочей;
пуританские нравы. Белье. И в руках скрипачей –
деревянные грелки.
Этот край недвижим. Представляя объем валовой
чугуна и свинца, обалделой тряхнешь головой,
вспомнишь прежнюю власть на штыках и казачьих нагайках.
Но садятся орлы, как магнит, на железную смесь.
Даже стулья плетеные держатся здесь
на болтах и на гайках.
Только рыбы в морях знают цену свободе; но их
немота вынуждает нас как бы к созданью своих
этикеток и касс. И пространство торчит прейскурантом.
Время создано смертью. Нуждаясь в телах и вещах,
свойства тех и других оно ищет в сырых овощах.
Кочет внемлет курантам.
Жить в эпоху свершений, имея возвышенный нрав,
к сожалению, трудно. Красавице платье задрав,
видишь то, что искал, а не новые дивные дивы.
И не то чтобы здесь Лобачевского твердо блюдут,
но раздвинутый мир должен где-то сужаться, и тут –
тут конец перспективы.
То ли карту Европы украли агенты властей,
то ль пятерка шестых остающихся в мире частей
чересчур далека. То ли некая добрая фея
надо мной ворожит, но отсюда бежать не могу.
Сам себе наливаю кагор – не кричать же слугу –
да чешу котофея...
То ли пулю в висок, словно в место ошибки перстом,
то ли дернуть отсюдова по морю новым Христом.
Да и как не смешать с пьяных глаз, обалдев от мороза,
паровоз с кораблем – все равно не сгоришь от стыда:
как и челн на воде, не оставит на рельсах следа
колесо паровоза.
Что же пишут в газетах в разделе „Из зала суда”?
Приговор приведен в исполненье. Взглянувши сюда,
обыватель узрит сквозь очки в оловянной оправе,
как лежит человек вниз лицом у кирпичной стены;
но не спит. Ибо брезговать кумполом сны
продырявленным вправе.
Зоркость этой эпохи корнями вплетается в те
времена, неспособные в общей своей слепоте
отличать выпадавших из люлек от выпавших люлек.
Белоглазая чудь дальше смерти не хочет взглянуть.
Жалко, блюдец полно, только не с кем стола вертануть,
чтоб спросить с тебя, Рюрик.
Зоркость этих времен – это зоркость к вещам тупика.
Не по древу умом растекаться пристало пока,
но плевком по стене. И не князя будить – динозавра.
Для последней строки, эх, не вырвать у птицы пера.
Неповинной главе всех и дел-то, что ждать топора
да зеленого лавра.
1969 г.
-----
СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ
Не, ний не сме по-глухи и по-стари,
говорим своите слова предишни,
саката ни са все тъй тъмни, вярваме
и същите жени не ни обичат.
И пак понякога играем щедри
в амфитеатрите на самотата,
над нас просветват същите фенери
и нощни удивителни премятат.
Живеем с прежно, сякаш с настояще,
а бъдещото време ни е чуждо,
и пак не спим, забравяме за спящите,
отново вършим работата нужна.
Пази, о, хумор, юношите здрави
на блясък и тъма сред кръговрата,
велики те са за позор и слава,
добри – за този век на суетата.
ЧЕРЕЗ ДВА ГОДА
Нет, мы не стали глуше или старше.
Мы говорим слова свои, как прежде.
И наши пиджаки темны; всё так же.
И нас не любят женщины всё те же.
И мы опять играем временами
В больших амфитеатрах одиночеств.
И те же фонари горят над нами,
Как восклицательные знаки ночи.
Живём прошедшим, словно настоящим,
На будущее время непохожим,
Опять не спим и забываем спящих,
А также дело делаем всё то же.
Храни, о юмор, юношей весёлых
В ночных круговоротах тьмы и света
Великими для славы и позора
И добрыми для суетности века.
1960 г.
-----
ПРОСТИ МИ И СБОГОМ
Прости ми
и сбогом,
аз търся покой.
Писма изгори
като мост.
Да бъде мъжествен
пътят твой,
да бъде той прям и прост.
И нека в мъглата
за теб да блести
сърмата на звездни игри,
с надежди сред дланите
нека си ти,
огънят ти да гори.
Да има виелици,
бури и лед,
и рев на пожар разярен,
да имаш неспирно късмет занапред,
повече вяра от мен.
Да бъде могъщ
и победен денят,
гърмящ в твойта силна гръд.
Щастлив съм за тези,
които вървят,
може би,
в твоя път.
ПРОЩАЙ, ПОЗАБУДЬ
Прощай,
Позабудь
И не обессудь.
А письма сожги,
Как мост.
Да будет мужественным
твой путь,
да будет он прям и прост.
Да будет во мгле
для тебя гореть
звездная мишура,
да будет надежда
ладони греть
у твоего костра.
Да будут метели,
снега, дожди
и бешеный рев огня,
да будет удач у тебя впереди
больше, чем у меня.
Да будет могуч и прекрасен
бой,
гремящий в твоей груди.
Я счастлив за тех,
которым с тобой,
может быть,
по пути.
1957 г.
-----
НЕ ИЗЛИЗАЙ ОТ СТАЯТА
Не излизай от стаята, не прави грешна стъпка.
Защо ти е на теб „Слънце”, щом пушиш само „Шипка”?
Навън е безсмислено, възторженото е неприсъщо.
Само клозета посети и веднага се връщай.
О, не излизай от стаята и не викай мотора.
Нали пространството е създадено от коридора
и с брояча свършва. А ако все пак жива дотича,
милата, зяпнала, изгони я, без да се съблича.
Не излизай от стаята; май настинка те е пробола.
Какво по-интересно на света от стената и стола?
Защо да излизаш оттук, щом ще се върнеш привечер,
хем какъвто си бил преди, хем осакатен вече?
О, не излизай от стаята. Танцувай, нека боса нова те носи
в палто на голо тяло, в чехли, обути на босо.
В антрето мирише на зеле и на смазка за ски предишни.
Много букви написа ти, още една ще ти бъде излишна.
Не излизай от стаята! О, нека само стаята те пита
и се досеща как изглеждаш. Изобщо бъди инкогнито –
ergo sum, както се формира в сърцата тази субстанция.
Не излизай от стаята! На улицата, знай, не е Франция.
Не бъди глупак! Дори другите да не са като тебе.
Не излизай от стаята! Тоест освободи се с мебелите,
слей лице с тапетите. Затвори се и барикадирай се
с шкафа, космоса, ероса, расата и вируса.
НЕ ВЫХОДИ ИЗ КОМНАТЫ
Не выходи из комнаты, не совершай ошибку.
Зачем тебе Солнце, если ты куришь Шипку?
За дверью бессмысленно все, особенно – возглас счастья.
Только в уборную – и сразу же возвращайся.
О, не выходи из комнаты, не вызывай мотора.
Потому что пространство сделано из коридора
и кончается счетчиком. А если войдет живая
милка, пасть разевая, выгони не раздевая.
Не выходи из комнаты; считай, что тебя продуло.
Что интересней на свете стены и стула?
Зачем выходить оттуда, куда вернешься вечером
таким же, каким ты был, тем более – изувеченным?
О, не выходи из комнаты. Танцуй, поймав, боссанову
в пальто на голое тело, в туфлях на босу ногу.
В прихожей пахнет капустой и мазью лыжной.
Ты написал много букв; еще одна будет лишней.
Не выходи из комнаты! О, пускай только комната
догадывается, как ты выглядишь. И вообще инкогнито
эрго сум, как заметила форме в сердцах субстанция.
Не выходи из комнаты! На улице, чай, не Франция.
Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были.
Не выходи из комнаты! То есть дай волю мебели,
слейся лицом с обоями. Запрись и забаррикадируйся
шкафом от хроноса, космоса, эроса, расы, вируса.
1970 г.
-----
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Самотата е човек на квадрат.
* * *
Аз нямам принципи, аз имам само нерви.
* * *
Всяко творчество по своята същност е молитва.
* * *
Човекът е това, което той чете.
* * *
Има престъпления много по-тежки, отколкото да се горят книги. Едно от тях е – книгите да не се четат.
* * *
Трагедия – това е, когато аз си порежа пръста. Комедия – когато вие пропаднете в отворена канализационна шахта и си счупите врата.
* * *
Старайте се да не обръщате внимание на тези, които се опитват да направят живота ви нещастен. Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначени. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но щом се избавите от тях, незабавно забравете за тях.
* * *
Не бъди глупак! Бъди такъв, какъвто другите не са били.
* * *
Грубо казано, нас ни променя това, че ние обичаме, но понякога до загуба на собствената индивидуалност.
* * *
Любовта, най-общо, пристига със скоростта на светлината; разривът – със скоростта на звука.
* * *
Любовта е безкористно чувство, улица с еднопосочно движение.
* * *
Да се изгуби независимостта е много по-лошо, отколкото да се изгуби невинността.
* * *
Всички ще бъдат еднакви в гроба. Нека поне в живота бъдем различни!
* * *
Нашите изделия казват за нас повече, отколкото нашите изповеди.
* * *
Има само две наистина завладяващи теми, достойни за сериозни разсъждения: клюките и метафизиката.
* * *
Вижда се, земята наистина е кръгла, щом ти идваш тук, където няма нищо освен спомени.
* * *
Същността на живота не е в това, което има в него, а във вярата в това, което трябва да бъде в него.
* * *
И не мога да кажа, че не мога да живея без тебе – тъй като аз живея.
* * *
Ако президентите не могат да правят това със своите жени, те правят това със своите страни.
* * *
Ако много мъже се събират заедно, това най-вероятно е война.
* * *
Обектът на любовта не иска да бъде обект на любопитство.
* * *
Ти – това съм аз; защото кого ние обичаме, ако не себе си?
* * *
Векът скоро ще свърши, но по-рано ще свърша аз.
* * *
Вероятно вече не е възможно да се спаси света, но отделния човек винаги може.
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Одиночество есть человек в квадрате.
* * *
У меня нет принципов, у меня есть только нервы.
* * *
Всякое творчество есть по сути своей молитва.
* * *
Человек есть то, что он читает.
* * *
Есть преступления более тяжкие, чем сжигать книги. Одно из них – не читать их.
* * *
Трагедия – это когда я порезал себе палец. Комедия – когда вы провалились в открытый канализационный люк и сломали себе шею.
* * *
Старайтесь не обращать внимания на тех, кто попытается сделать вашу жизнь несчастной. Таких будет много – как в официальной должности, так и самоназначенных. Терпите их, если вы не можете их избежать, но как только вы избавитесь от них, забудьте о них немедленно.
* * *
Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были.
* * *
Грубо говоря, нас меняет то, что мы любим, иногда до потери собственной индивидуальности.
* * *
Любовь, в общем, приходит со скоростью света; разрыв – со скоростью звука.
* * *
Любовь есть бескорыстное чувство, улица с односторонним движением.
* * *
Потерять независимость много хуже, чем потерять невинность.
* * *
Все будут одинаковы в гробу. Так будем хоть при жизни разнолики!
* * *
Наши изделия говорят о нас больше, чем наши исповеди.
* * *
Есть только две поистине захватывающие темы, достойные серьезных рассуждений: сплетни и метафизика.
* * *
Видимо, земля воистину кругла, раз ты приходишь туда, где нету ничего, помимо воспоминаний.
* * *
Не в том суть жизни, что в ней есть, но в вере в то, что в ней должно быть.
* * *
И не могу сказать, что не могу жить без тебя – поскольку я живу.
* * *
Если президенты не могут делать этого со своими женами, они делают это со своими странами.
* * *
Если много мужчин собираются вместе, это, скорее всего, война.
* * *
Объект любви не хочет быть объектом любопытства.
* * *
Ты это – я; потому что кого же мы любим, как не себя?
* * *
Век скоро кончится, но раньше кончусь я.
* * *
Мир, вероятно, спасти уже не удастся, но отдельного человека всегда можно.
---------------------------------------------
Михаил Шолохов
Руският писател Михаил Шолохов (Михаил Александрович Шолохов) е роден на 11/24 май 1905 г. в с. Кружилин, Донецки окръг, сега Шолоховски район на Ростовска област. Учи в гимназии в градовете Москва, Богучар и Вьошенская. Първите му отпечатани творби са от 1923 г. От 1941 до 1945 г. е военен кореспондент на в. „Правда” и в. „Красная звезда”. Публикува в издания като „Огонёк”, „Октябрь”, „Новый мир”, „Прожектор”, „Смена”, „Сельская молодежь”, „Молодой ленинец” „Молодость”, „Роман-газета” и др. Участва активно в литературната група на комсомолските писатели и поети „Молодая гвардия” (1923 г.), член е на Асоциацията на пролетарските писатели (1925 г.), член е на организационния комитет на Съюза на съветските писатели (1927 г.), член е на Постоянното бюро на Международната асоциация на писателите (1935 г.), член е на ръководството на Съюза на писателите на СССР (1959 г.). Депутат във Върховния съвет на СССР (от 1938 г.), действителен член на Академията на науките на СССР (1939 г.), депутат в Съвета на националностите във Върховния съвет на СССР (1962 г.). Доктор на филологическите науки в Ростовския държавен университет (1965 г.), почетен доктор на Лайпцигския университет (1965 г.). Носител е на Ленинска награда (1960 г.), герой на социалистическия труд (1967 г.). Носител е на българските ордени „Кирил и Методий” – I ст. (1973 г.) и „Георги Димитров” (1975 г.) и на международните литературни награди „София” (1975 г.) и „Лотос” (1980 г.). Автор е на десетки книги с разкази, повести и романи, сред които „Донские рассказы” (1926 г.), „Лазоревая степь” (1926 г.), „О Колчаке, крапиве и прочем” (1927 г.), „Тихий Дон” (в четири тома, 1928-1929, 1932 г.), „Поднятая целина” (в два тома, 1932 г., 1959 г.), „Те се сражаваха за Родината“ (1969 г.) и др. Носител е на Нобелова награда за литература (1965 г.). Умира на 21 февруари 1984 г. в гр. Вьошенская, Ростовска област.
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Най-голямото богатство на народа е неговият език.
* * *
Ако няма смисъл в смъртта, значи не го е имало и в живота.
* * *
Необятно е многообразието на човешките отношения, представени в ясните народни изрази и афоризми.
* * *
Миналото е като далечна степ в лека мъгла.
* * *
Биха те за това, че си руснак, за това, че още гледаш белия свят, за това, че работиш за тях, мръсниците. Биха те и за това, че не така поглеждаш, не така стъпваш, не така се обръщаш. Биха те просто за това да те пребият до смърт някога, да се задавиш в последната си кръв и да издъхнеш от побоите. Навярно пещите в Германия няма да стигнат за всички нас.
* * *
Ето, шалварите не се държат на задника, каква ти война?
* * *
Здравето е глава на всичко.
* * *
Не си мисли, че има хора от желязо. Ние всички от един материал сме отлети.
* * *
Не бива да се опошлява и принизява дейността на Сталин в онзи период. Първо, това не е честно, и второ, вредно е за страната, за съветските хора, и не затова, че победителите не ги съдят, а преди всичко защото „свалянето” не отговаря на истината.
* * *
Да, имаше култ! Но имаше и личност!
* * *
Не става тъй, цял живот в прохладата да се скатаваш.
* * *
Писателят трябва да умее да говори прямо на читателя истината, колкото и горчива да е тя.
* * *
Побеждава само този, който твърдо знае за какво се сражава и вярва в своето дело.
* * *
Ние пишем по нареждане на нашите сърца, а сърцата ни принадлежат на партията.
* * *
Нашият войник се показа като герой в дните на Отечествената война. Руският войник, неговата доблест, неговите суворовски качества са познати в цял свят.
* * *
Към оценката на всяко художествено произведение трябва на първо място да се подхожда от гледната точка на неговата правдивост и убедителност.
* * *
И какво, милички, той намери хубаво в нея? Поне жена да беше, а то така! Ни задница, ни шкембе, един срам. У нас девойки по-видни от нея се разхождат.
* * *
Моята майка от дете ме приучи на любов към украинския народ, към украинското изкуство, към украинската песен – една от най-милите в света.
* * *
Мила, светла родино! Цялата ни безгранична синовна любов е за теб, всички наши помисли са с теб.
* * *
Ако тези хаймани с черна съвест бяха попаднали в паметните двайсетте години, когато съдеха, без да се опират на строго определени членове от Наказателния кодекс, а се „ръководеха от революционно разбиране на правото”, ох, не днешните наказания биха получили тези таласъми.
* * *
С хилядолетия в думите се натрупват и вечно живеят несметни съкровища на човешката мисъл и опит.
* * *
В година на бунтове и разврат не осъждайте, братя, брат.
* * *
Какви рамене е трябвало да имат нашите жени и деца, за да не се прегънат пред такава тежест! А ето, че не се огънаха, удържаха.
* * *
Младостта е дадена, за да бъде кипяща, активна, жизнеутвърждаваща.
* * *
Питай който и да е възрастен човек, забелязал ли е как е изживял живота си? Нищичко не е забелязал.
* * *
Слаб ти стана, сякаш болест те гризе. Не ти хляб ядеш, а той тебе.
* * *
Това е свято задължение – да се обича страната, която ни е поила и хранила като родна майка.
* * *
Обичайте книгата с цялата си душа. Тя не е само вашият най-добър приятел, но и до края верен спътник.
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Величайшее богатство народа – его язык.
* * *
Если нет смысла в смерти, значит, не было его и в жизни.
* * *
Необозримо многообразие человеческих отношений, которые запечатлелись в чеканных народных изречениях и афоризмах.
* * *
Прошлое – вот как та дальняя степь в дымке.
* * *
Били за то, что ты – русский, за то, что на белый свет еще смотришь, за то, что на них, сволочей, работаешь. Били и за то, что не так взглянешь, не так ступнешь, не так повернешься. Били запросто, для того, чтобы когда-нибудь да убить до смерти, чтобы захлебнулся своей последней кровью и подох от побоев. Печей-то, наверное, на всех нас не хватало в Германии.
* * *
Шаровары вон на жопе не держутся, какая война?
* * *
Здоровье – всему голова.
* * *
Ты не думай, что есть люди из железа. Все мы из одного материала литы.
* * *
Нельзя оглуплять и принижать деятельность Сталина в тот период. Во-первых, это нечестно, а во-вторых, вредно для страны, для советских людей, и не потому, что победителей не судят, а прежде всего потому, что „ниспровержение” не отвечает истине.
* * *
Да, был культ! Но была и личность!
* * *
Так не бывает, чтобы всю жизнь в холодке спасаться.
* * *
Писатель должен уметь прямо говорить читателю правду, как бы она горька ни была.
* * *
Побеждает только тот, кто твердо знает, за что он сражается, и верит в свое дело.
* * *
Мы пишем по указке наших сердец, а наши сердца принадлежат партии.
* * *
Солдат наш показал себя в дни Отечественной войны героем. О русском солдате, о его доблести, о его суворовских качествах известно всему миру.
* * *
К оценке каждого художественного произведения нужно, в первую очередь, подходить с точки зрения его правдивости и убедительности.
* * *
И что он, милушки, нашел в ней хорошего? Хоть бы баба была, а то так. Ни заду, ни пуза, одна страма. У нас девки глаже ее выгуливаются.
* * *
Моя мать с детства приучила меня к любви к украинскому народу, до украинского искусства, до украинской песни – одной из милейших в мире.
* * *
Милая, светлая Родина! Вся наша безграничная сыновья любовь – тебе, все наши помыслы – с тобой.
* * *
Попадись эти молодчики с чёрной совестью в памятные двадцатые годы, когда судили, не опираясь на строго разграниченные статьи Уголовного кодекса, а „руководствуясь революционным правосознанием”, ох, не ту меру получили бы эти оборотни.
* * *
Тысячелетиями накапливаются и вечно живут в слове несметные сокровища человеческой мысли и опыта.
* * *
В годину смуты и разврата не осудите, братья, брата.
* * *
Какие же это плечи нашим женщинам и детишкам надо было иметь, чтобы под такой тяжестью не согнуться? А вот не согнулись, выстояли.
* * *
На то молодость и дана, чтобы быть кипучей, активной, жизнеутверждающей.
* * *
Спроси у любого пожилого человека, приметил он, как жизнь прожил? Ни черта он не приметил.
* * *
Худой ты стал, будто хворость тебя точит. Не ты хлеб ешь, а он тебя.
* * *
Это святая обязанность – любить страну, которая вспоила и вскормила нас, как родная мать.
* * *
Любите книгу всей душой! Она не только ваш лучший друг, но и до конца верный спутник.
Електронна брошура
Антология на руската поезия. Руски поети и писатели, носители на Нобелова награда за литература
В раздела са включени 23 превода от 5 руски творци, носители на Нобелова награда за литература
Преводи от руски език на български език: Красимир Георгиев
---------------------------------------------